Николина Джановска е график с множество самостоятелни изложби, занимава се и с изследване на развитието на графиката в България, а през септември ще бъде част от Националните есенни изложби. Те ще се проведат в обичайните пространства в Стария град – Балабанова къща, Хиндилиян и къща Мексиканска графика. В поредица интервюта в „Под тепето“ ще представим част от авторите.
Николина Джановска e родена на 17 ноември 1974 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност ПИИ „Графика“ през 1999 г. в курса на проф. Никола Хаджитанев. Доктор по Изкуствознание и изобразително изкуство – Графика от 2017, научните ѝ интереси са в областта на българската графика. Член на СБХ – секция „Графика и илюстрация“ от 2007 г. Член на Арт група Дупини от 2000 до 2012 г. Учител по Изобразително изкуство в средно училище във В. Търново от 1999 до 2014 г. Преподавател в катедра „Графика“ във ФИИ, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ от 2014 г. Живее и работи в град Велико Търново.
Реализирала 14 самостоятелни изложби, участвала в над 180 биеналета и общи изложби, 45 пленери и акции, както в страната, така и в чужбина, куратор и координатор на 15 арт проекта. Носител на 20 награди и номинации от множество регионални и национални изложби.
Нейни творби са притежание на: ХГ „Борис Денев“, Велико Търново, ГХГ Каварна, Исторически музей Ботевград, ГХГ Пазарджик, ГХГ Севлиево, Музей на съвременното изкуство – Севлиево, ГХГ Сливен, МБГ – Варна, община Генерал Тошево; музей ОСТЕН – Скопие, Червеният кръст на град Скопие, Международно биенале за малка графика Тетово, Международен пленер „Св. Йоаким Осоговски“ Крива Паланка, Международен пленер по графика Македонски брод, Международен пленер Прилеп, Р Северна Македония; Entities at the Crossroads, Р Румъния; Yıldız Teknik Üniversitesi – Истанбул, Trakya University – Одрин, Р Турция; Международно триенале на графиката Канагава, Япония; Международно триенале на графиката Бхарат Бхаван – Бопал, Индия, както и в частни колекции в България, Европа и Япония..
Какво представяте на изложбата?
В Есенните изложби ще представя графичен цикъл „Моите кутии за спомени“, класическа линогравюра, отпечатана върху текстил с размери 200/165 см, както и няколко отпечатъци на хартия, с размери 200/73 см. Идеята за графика извън кавалетната форма ме вълнува отдавна и по някакъв начин самото предизвикателство да надмогна себе си и да овладея формàта ме изведе в тази посока.
Идеята за „Моите кутии за спомени“ се роди и разви от предходен графичен цикъл – „Наследство“. Това е тема, която разработвам периодично от двадесет години (не само в графиката) и е основното, което ме вълнува като творец.
Историята не само обяснява миналото, определя настоящето, но предопределя и бъдещето ни, историята не като наука, а нашата лична история. Без да бъда ангажирана пряко със събития, факти или субекти, а по-скоро използвайки историята като отправна точка и мост през различни светове, като един пътеводител без усещане за време и пространство, водещ през измерението, в което пребиваваме физически – историята води до мястото, където се формираме ментално, упражнява своето влияние за изграждането ни като личности и творци.
Би могло да се каже, че всяка отделна история има различен прочит и тълкувания. Същото важи в пълна сила и за всяка отделна графика. В тях могат да бъдат открити различни пластове, на различни нива – технологичен, семиотичен, времеви, семантичен.
Как се стигна до Вашето участие на Националните есенни изложби?
Участвах в Националната графична изложба на името на Георги Герасимов в Пазарджик през 2021 година, проф. д-р Галина Лардева беше член на журито и скоро след това ми се обади с покана за участие в Есенните изложби в Пловдив, което е голяма чест за мен.
Свързвате ли по конкретен начин работите с темата на Есенните изложби, каква асоциация предизвиква у Вас заглавието „Споделено пространство“? Интересно впечатление прави връзката между „Кутиите за спомени“ и кураторската тема – сякаш кутиите са антиподът на „споделеното пространство“ – те са едно затворено място, за най-лични и тайни неща.
В самата си същност, реалните кутии са утилитарни предмети, предназначени за нещо ценно и интимно, което би трябвало да остане скрито от хорските очи. В конкретния случай това са моите спомени, а сандъчетата се превръщат в една метафора на спомен, който променя ценността си, в зависимост от потребността, необходимостта от него. Това е важно и за динамиката на всяка от композициите в отделните графични листи.
Отпечатани, спомените от моите сандъчета започнаха сами да търсят и намират мястото си, не като обекти, а като субекти. Заживяха собствен живот и пренаредиха позициите си, състоянието и съдържанието си като загадъчен ребус, върху който нямам вече власт. Някои се дефрагментираха, разпиляха и изчезнаха – историята липсва, емоцията я няма. Другаде са разбъркани или променени сякаш са прескочили от една кутия в друга.
Всъщност, в тази част от развитието на графичния цикъл самите кутии вече не са затворени ковчежета, те отдавна са пъзел от елементи, който се подрежда сам, като безкрайно разширяващата се Вселена, наподобяват много атомите от квантовата физика, които могат да бъдат на две места едновременно. Разпиляват се, прекосяват и превземат „Споделеното пространство“, остава само да ги погледна, за да заемат своето място и да създадат настоящата реалност.
Освен като творец се занимавате и с теория и изследване на изкуството. Къде е мястото на графиката в съвременното българско изкуство?
Когато преди десет години започнах да изследвам процесите и тенденциите в развитието на българската графика нещата не изглеждаха никак обнадеждаващи. На големите графични форуми – МБГ Варна и Международното триенале на графиката София – почти нямаше млади автори, в останалите национални изложби беше почти същото.
Графиката е скъпо начинание. Всеки график знае колко много трябва да инвестира в собствено ателие: графична преса, качествени хартии и мастила, специфични материали и инструменти за работа – гаранция, че технологията няма да те подведе, а ще се получат качествени отпечатъци и добър тираж. Повечето млади автори изоставят класическата графика, защото тя не може да обслужи таланта им и техните артистични стъпки поемат в посока: стрийт арт, акция, пърформанс, инсталации, видеоарт.
Напоследък нещата доста се промениха. Може би до голяма степен след старта на Националната графична изложба на името на Георги Герасимов в Пазарджик през 2015 година, Национален конкурс за графика класически техники под патронажа на Министерството на културата през 2017 година, може би и защото регламентът на много от националните изложби започна да допуска до участие и графики създадени и отпечатани чрез цифрови технологии. Факт е, че все повече млади автори припознават графиката като своята форма на изразяване.
По някакъв начин графиката едновременно е класическа техника, но и дава множество възможности за съвременни жестове и решения – в каква насока виждате да се развива тя у нас в последните години.
Не може да се определи насока и това е наистина важно, защото това означава, че няма ограничения, няма изкуствено подържана или направлявана тенденция. В момента се наблюдава изключително многообразие на изразните средства в творбите на българските графици. Може да се каже, че тези които са натрупали опит и познават добре занаята са по-смели и креативни в творческите си решения.
Достатъчно е да се споменат имената на Румен Нечев, Стефан Божков, Емануела Ковач, Камен Старчев, Васил Колев – Васило, Дарина Пеева, Велико Маринчевски, Севдалина Проданова, Дарина Цурева; от по-младите – невероятните момчета от Print nest: Зоран Мише, Горан Тричковски, Иван Матеев, Васил Ангелов, Павел Целковски; Калоян Илиев – Кокимото, Десислава Унгер, Веселин Дамянов – Вес и много други, разбира се.
Най-младите? Най-младите само трябва да не губят търпение, да са изобретателни да не се самоограничават само в определен вид техника, да не спират да работят – и да ходят на изложби. На всякакви изложби! Не можеш да разчиташ на екрана на монитора или телефона и да си мислиш, че е достатъчно и си разгледал изложбата. Трябва да си там, ако може даже на откриването, да се потопиш в събитието, да попиеш атмосферата, да се запознаеш с колегите на живо, да обмените идеи и опит.
Какво мислите за Есенните изложби като формат – какво е Вашето мнение за събитието през годините и сега?
Форматът на Есенните изложби позволява самостоятелно представяне на всички участващи автори, т.е. всеки има възможност да усвои изцяло и да се разгърне в едно лично пространство със своята динамика, да разпростре своята аура. Форматът е отработен достатъчно време и се е доказал като успешен – автори от различни поколения, различни видове изкуства с различни изразни средства, подбрани за осъществяване на основната идея на куратора-визионер.
