Монументално изкуство извън центъра (част 1)
Монументални творби в Пловдив има не само в центъра на града
Монументалното изкуство от периода на социализма в Пловдив е навсякъде по центъра. Разказвали сме ви за творбите по Главната, по Трихълмието, в Пощата и по други обекти, и части на централната градска част. Пловдив се разраства през годините и в кварталите, които не остават встрани от тази тенденция. Тези произведения обаче не са толкова известни, а понякога са съвсем анонимни. Тук ще ви разкажем за няколко от тях:
Разходка из монументалното изкуство на Трихълмието
Разходка из монументалното изкуство по Главната
Мозайката на бл. 15 в жк. „Тракия“
След масовото строителство на класическите панелки в жк. „Тракия“, към 80-те години постепенно се появяват блокове с по-необичайни форми и оригинални проекти. Блокове 13, 14, 15 и 16 са едни от тях, като други интересни има край жп-гарата в квартала, т.нар. Военни блокове и др. Неглижирана и с малко внимание остава една интересна творба до 15-и блок.
Абстрактната композиция е творба на Трифон Неделчев и Маргарита Томова (в колектив с участието на Александър Балдев) (* виж. заб.). Неделчев е автор и на други творби в Пловдив. Роден е през 1945 година, а след 1991 заминава за Германия. Връзката му с Пловдив обаче не е прекъсната. Една от последните му творби е паметникът на Аян Садъков на стадион „Локомотив“. Барелефът в началото на Малката главна на Райко Даскалов също е негово произведение.
Александър Балдев е роден през 1933 година. Освен много кавалетни творби, Балдев е правил монументални произведения на Главната улица и в Стария град, които не са запазени до днес.
Абстрактната мозайка обаче все още е там. Макар и не в отлично състояние, тя е част от кварталния пейзаж и от интересните произведения, с които тракийци могат да се хвалят.
Пана на Училището за деца с увреден слух
Анастасия Кметова, за която сме разказвали в по-ранни материали, е едно от по-неизвестните имена от голямата група пловдивски монументалисти, въпреки че нейни произведения красят много места в града. Едно от необичайните и неизвестните е пано-триптих на Специализираното училище за деца с увреден слух. То се намира в район „Източен“, на границата на Столипиново с бул. „Цариградско шосе“.
Училището има много специфичен архитектурен образ с триъгълно издващите се обеми на стаите. Встрани от единия от входовете е и работата на Кметова.
Изображенията са тематично свързани с училището и различни техни дейности, спорт или символично предадени идеи. Интересно е, че в случая, за разлика от някои други нейни творби, Анастасия Кметова тук е оставила свой подпис „АК“, както година на изработване – 1973.
Стенопис в Строителния техникум
Училищата са любимо място за монументално изкуство през соца. Много от сградите са украсени с различни творби – както в интериор, така и в екстериор. Едно от тези школа е Строителният техникум – днес Професионална гимназия по строителство „Акад. Камен Петков“.
Там работи Йоан Левиев. Отново с много символи е пресъздадена темата за архитектурата и строителството. На фон се показват както стари къщи от пловдивското Трихълмие, така и модерни постройки от новия век. Проектът за стенописа е от 1970 година и изработен малко по-късно на едно от стълбищата на техникума.
Мозайката на Юрий Гагарин в Кършиака
Името на Юрий Гагарин е известно на хора по целия свят. Полетът му в космоса на 12 април 1961-ва година го оставя завинаги в историята. Първият космонавт гостува на Пловдив само месец след полета си.
За нещастие през 1968 година той загива при тренировъчен полет с изтребител. Малко по-късно Пловдив решава да почете паметта му. Стена с мозаечно пано е изградена в началото на 70-те години на първото колело на Панаира – кръстовището на бул. „България“ и бул. „Цар Борис III Обединител“.
Проектът за мозайката е на Йоан Левиев. Изобразена е фигура в полет, заедно с три дати – на раждането, на полета и на смъртта на Гагарин. В самата стена има кръгъл отвор, а над нея стълб с топка – също свързани с космическата тема. Така и в Кършиака могат да се похвалят с творба на един от големите майстори на монументалното изкуство през социализма.
Това не е единствената такава работа в квартала – както и в другите квартали, но за тях следете и следващи материали по темата.
Заб. В първоначалния текст като автор на мозайката в жк. „Тракия“ бе посочен само Александър Балдев.
Бъдете усмихнати!
Бъдете позитивни!
Радвайте околните!
Дразнещо е да се четат коментарите на дежурни мрънкалници, вероятно самоУЦИ.
СамоДЕЙЦИ.
АнтиАрт.
Прав си, колега Арх, ама много си прав:
и аз са дразна като ‘земат училе-недоучиле самоУЦИ да продават НА КРАСТАВИЧАРО – КРАСТАВИЦИ.
Хвала!
Искам да бъдем точни: Проектът е на колектив с ръководител Трифон Неделчев и Маргарита Томова с участието на Сашо Балдев.
С поздрав
Трифон Неделчев
С този „спецеалис“ има такава подробност, че е ПРОДАЖЕН.
Платено перо.
Така цуна и бронзовата буца „ПЛОВДИВ“ оня ден = надДАДЕ.
Трифон ша са научи следващия път ( „дисертация“ №9) да надцака Сашо, та да зарадва челядта си горда!
Здравейте,
Мозайката на блок 13 в ж.к. Тракия не е на Сашо Балдев, а на Трифон Неделчев.
Поздрави,
Поздравявай го колкото щеш, Николай, и го поправяй във фактическите му погрешки, но ТОЙ ОТ ДУМА НЕ РАЗБИРА.
Фьодор учил-недоучила КАЛИНКА вместо да иде да се доограмоти, да положи Изпит в Поправителна Сесия та да изработи, заслужи и ПОЛУЧИ ОЦЕНКИ, „оценки“ раздава нахално без да го пита някой и без правоспособност. Арогант!
Цицайки „фондация“ алчно.
НА КРАСТАВИЧАРИ КРАСТАВИЦИ ПРОДАВА на безработната архитектурна Колегия! Разбирач! ГрадоРАЗстройство!
Такива са времената. ИнДжинеринг вместо цивилизация.
Пловдив’2222, Пловдив’3333 вместо КУЛТУРА.