Мизерия в Централна поща в Пловдив е покъртителна

Монументалното мозаечно платно на Слона се рони, част от тесерите са в мухъл, а във фоайето гражданите газят локви, даже и когато не вали

Влагата разяжда мозаечната творба „Пощенски гълъби“, статутът на културна ценност се бави, а изгледи за авариен или реален ремонт няма

Монументалната мозайка „Пощенски гълъби“ на Георги Божилов – Слона в сградата на Централна поща Пловдив продължава да се руши. Към днешна дата огромна част от тесерите са компрометирани, на много места липсват, а цели участъци са потъмнели от мухъл.

Освен това във фоайето, където е северната стена с мозайката, продължава да има локви, дори когато под тепетата не вали.

Проблемът с течовете от покрива е известен от години. Още през 2015 г. Под тепето публикува първите сигнали за вода, стичаща се по стените в близост до паното. Оттогава темата периодично се връща в публичното пространство, но без видим резултат.

Днес състоянието на произведението показва, че отлагането вече има цена.

Кой отговаря?

Сградата е със смесена собственост. Част от нея е притежание на държавното дружество „Български пощи“, чийто принципал е Министерство на транспорта и съобщенията – „Български пощи“ притежава 1/3 от сградата на Централна поща в Пловдив.

Другите части са в частни ръце.

Именно този модел години наред се посочва като причина за липсата на цялостен ремонт на покрива и общите части – Централна поща-Пловдив, или когато с държавата живеете в една кооперация – ВИДЕО.

В същото време, когато става дума за културна ценност, отговорност има и Министерство на културата, което администрира режима на опазване на недвижимите културни ценности.

Така институционалната картина изглежда ясно очертана. Липсва обаче ясно поет ангажимент.

Закъснялата защита

След години публикации в „Под тепето“ и сигнали от експерти и граждани, беше задвижена процедура по предоставяне на статут на недвижима културна ценност на мозайката „Пощенски гълъби“ и витража на Йоан Левиев в сградата.

Разпадащият се витраж на Йоан Левиев изникна след ремонта на площад Централен

Подобен статут би означавал по-строг режим на опазване и контрол върху намесите. Но той не гарантира автоматично финансиране.

Към момента няма публично обявена целева държавна програма за спешна консервация и реставрация на мозайката. Няма и конкретен срок за решаване на проблема с покрива – първопричината за влагата.

Без отстраняване на конструктивните дефекти всяка бъдеща реставрация би била временна.

Видимите щети

Продължителното овлажняване на стената зад мозайката създава риск от разхлабване на тесерите. Температурните амплитуди допълнително ускоряват процеса, коментираха пред медията ни специалисти – реставратори.

Днес вече се забелязват липсващи или компрометирани участъци. Фугите са почернели. Мирисът на влага е постоянен. Част от мазилката около паното показва следи от дългогодишно просмукване на вода.

Десет години предупреждения

Хронологията е публична:

• 2015 г. – първи сигнали за течове и кофи във фоайето; – Мозайката на Георги Божилов – Слона, в пощата, се руши
• 2017 – Директорът на „Български пощи“: Ще се опитаме да съхраним мозайката на Слона
• 2019 г. – публикации за влага в близост до мозайката;
• 2021–2023 г. – снимки на мухъл и влошено състояние; – Централна поща – язвата на площад „Централен“
• 2026 г. – локви и компрометирани участъци по паното.

Течовете вече пълзят и към другите части на фоайето, което е меко казано в гнусно състояние.

През целия този период „Под тепето“ остава сред малцината, които последователно поставят въпроса за отговорността и нуждата от ремонт. Отговорите на институциите обаче остават в сферата на намеренията.

Въпросите към държавата

Към днешна дата остават няколко конкретни въпроса:

• Има ли изготвен технически проект за цялостен ремонт на покрива?
• Осигурено ли е финансиране от Министерство на транспорта и съобщенията или от „Български пощи“?
• В какъв етап е процедурата по вписване на мозайката като недвижима културна ценност към Министерство на културата?
• Предвидени ли са средства за аварийна консервация, преди щетите да станат необратими?

Без конкретни срокове и публично поет ангажимент, процесът на разрушаване продължава.

Времето работи срещу произведението

При монументалните мозайки щетите се натрупват бавно, но необратимо. Всяка година отлагане увеличава разходите за реставрация и намалява количеството запазена оригинална материя.

„Пощенски гълъби“ не е просто декоративен елемент в административна сграда. Това е част от художествената история на Пловдив и от наследството на Георги Божилов – Слона.

Днес въпросът не е дали проблем съществува. Той е видим.
Въпросът е кога държавата ще премине от процедури и обяснения към реални действия.

Защото всяка паднала тесера е загуба, която не може да бъде върната.