Мария Пашкулева: Нему бе съдено да бъде „българският Бисмарк” и да измъкне България не само от задния двор на Балканите, но и на Европа

Актуално Градът Култура Новини

Това каза в словото си по повод 167-та годишнина от рождението на Стефан Стамболов Мария Пашкулева, преподавател по история в Хуманитарна гимназия “Св.Св. Кирил и Методий” (ВИДЕО)

Водещият на церемонията – актьорът от Драматичен театър Пловдив – Стефан Попов, припомни, че Стамболов е бил и поет, той е автор на текста на марша „Не щеме ний богатство“ (ГАЛЕРИЯ)

Пловдивчани отбелязана 167-та годишнина от рождението на Стефан Стамболов на едноименния площад пред сградата на Община Пловдив. В тържественото честване участваха военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и представители на комитет „Родолюбие“.

Слово за държавника произнесе г-жа Мария Пашкулева, преподавател по история в Хуманитарна гимназия “Св.Св. Кирил и Методий”, Носител на почетен знак за принос в утвърждаването на хуманитарните науки.

Водещ на церемонията бе актьорът от Драматичен театър Пловдив – Стефан Попов, който припомни в своето художествено въведение, че Стамболов е автор на текста на марша „Не щеме ний богатство“, който става химн на революционното движение. Пеят я народните представители по време на Първото народно събрание на Оборище. Пее я въстаналият народ в Панагюрище, пеят я Ботевите четници от Козлодуй до Стара планина. Пеят я и войниците, отбраняващи родината ни при Сливница. Текстът звучи актуално дори и днес.

За да почетат 167-та годишнина от рождението на Стамболов и да поднесат венци и цветя, на церемонията присъстваха заместник-министърът на културата Амелия Гешева, Народният представител и бивш кмет на Пловдив (1995-1999)Спас Гърневски, който е и инициатор на изграждането на паметника и за наименуването на площада пред сградата на общината на името на Стефан Стамболов, заместник областният управител Евелина Апостолова, председателят на ОбС Пловдив инж.Александър Държиков, заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, кметовете на райони – Георги Стаменов на „Централен“, Димитър Колев на „Западен“, Иван Стоянов  на „Източен“, Стоян Алексиев на „Северен“, Костадин Язов на „Южен“, заместник-кметът на „Тракия“ Веселина Стоянова, общински съветници и медии. Сред гостите бе и инж. Иван Тотев – кмет на Пловдив (2011-2019) и Андон Андонов – Областен управител в мандат 1998-2002 г.

Строят бе приет от полковник Костадин Добрев – командир на 110-ти логистичен полк.

Част от церемонията ви предадохме на живо във facebook страницата на Под тепето.

Вижте пълния текст на словото на Мария Пашкулева, преподавател по история в Хуманитарна гимназия “Св.Св. Кирил и Методий:

“Уважаеми дами и господа,

Много е трудно да се напише кратко слово за многопластовата личност на Стефан Стамболов.

Възвеличаван или обругаван, признат или отричан, Стефан Стамболов е единствената политическа фигура от новата ни история, в която истинските постижения преобладават над илюзията, романтиката и надеждата. Нему бе съдено да бъде „българският Бисмарк”, и да изведе малкото и невзрачно княжество – обект на враждебна и снизходителна ирония – на авансцената на европейската политика и да измъкне България не само от задния двор на Балканите, но и на Европа.

Стефан Стамболов е един от най-големите сред плеядата  строители на съвременна България. Роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново.  От малък се отличава с буйност, решителност и неустрашимост.  В него се забелязват редки необикновени душевни качества,  които подсказват още тогава, че младият Стефан ще бъде необикновен човек.

Първата граница в неговия живот е прокарана между 1870-1872 г., когато заминава за Одеса като стипендиант в местната духовна семинария. Преживял едновременно благодатното съприкосновение с руската мисъл  и бруталността на едно деспотично управление, Стамболов завинаги разбира сложността на политическия прогрес и на държавно-националното строителство. Тъкмо това угнетяващо противоречие ще бъде първата школа за прагматизъм и чувство за реалност, които никога няма да напуснат поета и държавника Стамболов. На 20 години, той е вече неразривно свързан с освободителното движение и с бъдещата съдба на България.

Когато през 1873 г. се завръща в Търново, той се е обрекъл на борбата за национално освобождение. Съвремениците му са впечатлени от огненото му слово и характер.  На Общото събрание на БРЦК от 20 и 21 август 1874 г. в Букурещ младия Стамболов  е избран за заместник на Левски. Същата есен е избран и за апостол на подготвящото се общонационално въстание. През 1875 г. излиза съвместна стихосбирка „ Песни и стихотворения на Ботйова и Стамболова”, която свързва двете големи имена на българската национална революция. С песните от тази стихосбирка вървят бунтовниците на Старозагорското и Априлското въстание, а и Ботевите четници. Сам Стамболов е организатор на Старозагорското въстание, член е на Гюргевския революционен комитет, апостол на Априлската епопея.

 Стефан Стамболов влиза в политическия живот на България на 25 години и прави една от най–шеметните и противоречиви политически кариери. Веднага след Освобождението той се установява като адвокат в Търново. Там е един от организаторите на комитетите „Единство”, чрез които народът изразява недоволството си срещу решенията на Берлинския конгрес, разкъсали България.

През 1880 г. , без да е навършил предвидената от конституцията възраст, той става народен представител  и подпредседател на Второто обикновено народно събрание. В периода 1884-1886 г. Стамболов е председател на Народното събрание и се изявява като един от най–решителните и безкомпромисни лидери на българската политическа сцена. Тук е мястото да се припомни решителното предупреждение на Стамболов към княз Александър I Батенберг : „ Или признаване на Съединението, или абдикация!”.  В тази ситуация изборът на княза е далеч по-лесен, защото той жертва само короната си, докато всички останали рискуват заедно с главите си и самото съществуване на България.

Стамболов не се колебае да заплашва българските владетели в минути  на нерешителност, но той знае и как да ги защитава в часове на опасност, когато не само тяхната съдба, но и съдбата на държавата е поставена на карта. През 1886 г. с нетипична за българското поведение  решителност застава срещу преврата на офицерите русофили. Не пресметлива лоялност, а реални опасения за бъдещето на страната го правят вдъхновител и ръководител на т. нар. контрапреврат, върнал Александър  I Батенберг на трона.

И ако има някаква трагична предопределеност в българската история към зависимостта от чужди сили, тъкмо Стефан Стамболов е политикът, който успява да я ограничи. Той не се колебае да се противопостави дори на Освободителката в името на държавния суверенитет.

В сложното  развитие на нова България прогресът и демокрацията не се създават с мечтателна поетика. Модернизацията ( стопанска, институционна, политическа) и националната консолидация стават, поне в началния етап, и с насилствени методи. Стамболов поема цялата историческа отговорност за тях. Дали поради интуиция, или поради правилно разбран исторически опит той поема кръста да не бъде обичан, но да създаде нещо, което ще бъде оценено в бъдеще.

В годините на неговото управление се започва мащабна модернизация на България – преустройва се армията; строят се фабрики, жп линии, шосета, пристанищата в Бургас и Варна; строят се болници, училища, банки; прокарват се телефонни линии; полагат се основите на Пловдивския панаир. Столичният кмет Димитър Петков се заема с европейския облик на София. Създадени са Висшето училище, Народния музей и е поставено началото на Народния театър.

Стефан Стамболов е основоположник на българския национален протекционизъм, който ще се превърне в неизменна политика и на следващите правителства. За да гарантира стопанския напредък в България той не се колебае да наруши Берлинския договор и сключва изгодни търговски и митнически спогодби с европейските държави.

Величието на политическите мъже е най–вече в това, че по–значимите им постижения остават неунищожими. Именно поради заслугите на Стамболов в края на XIX век България стъпва на широкия друм на европейската общност.

В своята държавническа дейност Стамболов се ръководи единствено и само от българските интереси и обединението на българските земи. Въпреки миналото си на революционер за решаването на македонския въпрос той възприема по–бавния, но по–сигурен подход за постепенна културно-политическа консолидация на българите извън границите на страната. Затова той се стреми да запази добрите отношения с Турция и да получи от нея отстъпки за сънародниците ни там. Успява да издейства 4 берата  за български владици  в Македония и привилегии за българските училища. Тази политика му спечелва много врагове сред т. нар. русофили и сред онези среди, които настояват за бързо и насилствено решаване на македонския въпрос.

Принуден да действа в сложна вътрешно- и външнополитическа ситуация, той не се побоява да прибегне до средствата на политическия терор и внася в политическите нрави на страната ожесточение, което по трагичен начин се отразява и на неговата собствена съдба. Паднал от власт, той остава беззащитен пред заплахите на своите врагове и в крайна сметка става жертва на едно от най-бруталните политически убийства в новата ни история. Посечен е в центъра на София и умира от раните си на 6 юли 1895 г.

Цялата държавническа дейност на Стамболов превръща изискванията на деня в повеля за десетилетия. В историята на Третата българска държава няма държавник, който така плътно и така релефно чрез своето дело да е обобщил толкова дългосрочно българската национална стратегия.

Независимо от недостатъците му няма съмнение, че държавник като Стефан Стамболов  е безкрайно необходим в сложните  политически игри и днес. За съжаление след смъртта му се оказва, че просто липсват политици от неговия ранг. Сред строителите на нова България Стамболов е безспорно най–ярката фигура.  Ревностното национално самочувствие и себеуважение, които проявява в общуването си с чужди дипломати, политици и короновани особи, защитавайки българските интереси, са достоен пример за нас и днес.”

Споделете ни във:

2 коментара за “Мария Пашкулева: Нему бе съдено да бъде „българският Бисмарк” и да измъкне България не само от задния двор на Балканите, но и на Европа

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.