Сняг, виелици, дъги и небеса се сменяха едно през друго, а това е само част от визуалното изкуство, гравирано в мюзикъла
Паулина Гегова
Всички сме запознати с историята на Дороти, нейния любимец, Тото, и приятелите й, в търсене на сбъдване на мечтите си. Гледали сме я под много форми – филмови, анимационни, както и театрални. Снощи в Дом на Културата "Борис Христов" се случи едно чудо за деца и пораснали такива. Държавна опера Пловдив ни изненада с мюзикъла "Магьосникът от Оз". И каква изненада бе само! Грандиозна!
Залата бе препълнена! Малчугани тичаха наляво-надясно, родителите им ги гонеха с блажени усмивки, навсякъде цареше блясък и уют, като по старите ленти. Трудно ми е да опиша състоялото се вълшебство. Сетивата ми се боричкаха между професионалната ми оценка и завръщането към детството в най-непорочния му вид. В продължение на два часа и половина, забравих възрастта си и се впуснах в тази шеметна въртележка.
Представлението беше на изключително високо ниво – издържано, пищно, без да е прекалено, обогатено, а живата музика на симфоничния оркестър на операта, изпълнена брилянтно. Имах чувството, че наблюдавам анимационен филм на Дисни в реални обстоятелства. Артистите от състава показаха, че не само пеят и танцуват прекрасно, но са и добри актьори. Нещо много важно за спектакъл от такъв мащаб.
Сценографията, костюмите, хореографията, музиката….Ах…музиката….Въодушевяваща, красива и вечна. Главната тема на Somewhere over the rainbow звучеше толкова перфектно, почти нереално, че се чудех дали не е на запис. Но запис нямаше. А ефектите! Каква класа само! Сняг, виелици, дъги и небеса се сменяха едно през друго, а това е само част от визуалното изкуство, гравирано в мюзикъла…
Целия текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ
