ФПЧ в Пловдив на годишна база са 16 тона от транспорта и 253 тона от битово отопление

Светослав Бенчев: Зоните с ниски емисии в този момент няма да са особено успешни при нас

Осъществяването им по отношение на горивата е предмет на държавна политика, заявиха от Българската петролна и газова асоциация

По време на среща, организиран от Община Пловдив за обмяна на опит с полски и гръцки общини за зоните с ниски емисии, от Българската петролна и газова асоциация изразиха съмнение относно ефективността им към днешна дата в българските условия. Градът ни бе домакин на международен онлайн форум на тема „Зони с ниски емисии – добри практики и идеи“. В събитието представители на общините Краков, Солун, Пловдив и София представиха своя опит по темата.

“В Пловдив този древен град с истия въздух и прекрасни условия за живот на гражданите“, по идея на кмета започваме поредица от събития с европейските градове за обмяна на опит и добри идеи”, заяви зам.-кметът по екология Анести Тимчев, в качеството си на модератор на срещата.

„Въвеждането на нискоемисионни зони е едно от важните и все по-належащи решения, с които да подобрим показателите за чистота на въздуха. Нужен е диалог с гражданите, както и професионален анализ и споделен опит“, каза градоначалникът Здравко Димитров по време на откриването.

“Според нас зоните с ниски емисии в този момент няма да са особено успешни в Българските общини. За да се осъществи това по отношение на горивата е нужна държавна политика”, заяви Светослав Бенчев, представител на Асоциацията.

Той представи официална статистика, според която едва 10 на 100 от ФПЧ в Пловдив идват от транспорта. Данните от статистиката, която цитира обхващат периода 2015-2016 година, когато ФПЧ в Пловдив на годишна база са 16 тона от транспорта и 253 тона от битово отопление.

От името на Асоциацията Бенчев критикува еко стикерите за автомобили в зоните с ниски емисии. Той ги определи като неефективни защото взимат предвид годината на производство, а не горивото на автомобила, а бензиновите двигатели излъчват много по-малко ФПЧ от дизеловите.

“Въвеждането им ще доведе до задълбочаване на социално-икономическите проблеми. Няма буферни зони, които да поемат автомобилите на хората, които идват от покрайнините да работят в центъра, нито в София, нито в Пловдив. Необходими са инвестиции, които не могат да бъдат направени от общините. По този начин по-скоро ще се премести замърсяването от центъра в покрайнините. Освен това хората, които живеят в центъра, независимо от вида на автомобилите им, няма как да им бъде отказан достъпа до жилищата и ще продължим да имаме проблеми с чистота на въздуха.

Законът позволява всяка една община да решава какъв автомобил да допуска на територията си и в ЦГЧ. Всичко това говори, че ние трябва да имаме една национална политика по темата. Сега трябва да вземем решения как и какво да се направи на национално ниво, като обществеността, индустрията и държавата да работят в една посока”, коментира той.

Според Българската петролна и газова асоциация трябва да се работи за преминаването към преходни горива за период от 10-15 години, като пропан–бутан и метан, а по-нататък и на въглеродни горива. Газификацията трябва да се развива и едно хубаво нещо от комунистическия режим – комуналното отопление. „Това е неизползван потенциал в страната. Трябва да решим тези проблеми, преди да налагаме санкции и да забраняваме на автомобили да влизат в центъра. Каквато и политика да бъде избрана трябва да се предвидят финансови стимули“, подчерта Бенчев и заключи, че всичко това изисква време.

След изказването му зам.-кметът Анести Тимчев, заяви, че Община Пловдив била на сходна позиция.

Опитът на Краков бе представен от Лукаш Франек, директор по транспорта в общинската администрация.

Той сподели, че през 2019 г. Краков предизвиква сериозен интерес с пилотен проект за въвеждането на зона с ниски емисии в рамките на 6 месеца в един от кварталите на града. Инициативата се оказва успешна и предизвиква публичен дебат по темата.

„Хората имаха интерес към идеята, което доведе до практически действия свързани с въвеждането на такъв тип регулации.“ Франек посочи, че продължават да работят по зоните.

Краков е първият град в Полша, който изцяло е забранил използването на въглища за отопление, а това довело до сравнително подобряване на качеството на атмосферния въздух.

„В Солун имаме добре оборудвана мрежа от 9 станции за наблюдение и измерване на замърсяването на въздуха. Те са маркирани върху специална карта. Сензорите са разположени в целия град, а с помощта на мобилно приложение можем да следим показателите и да информираме гражданите за състоянието на околната среда“, сподели  ресорният зам.-кмет в  гръцката община Сократис Димитриадис.

Добра практика от бизнеса бе представена от Тракия икономическа зона, които работят по въвеждане на първите въглеродно неутрални индустриални зони.

Методиката си за разработване на нова програма за качеството на въздуха до 2026 г. споделиха експерти от Столична община.

„Трябва да обединим усилията си, за да имаме резултати. Това е първият от поредица форуми, с които имаме за цел да активираме обществеността и да създадем мрежа от партньорства за справяне с предизвикателствата с мръсния въздух“, с тези думи зам.-кметът по екология Анести Тимчев закри форума.

В онлайн срещата присъстваха още и представители на дипломатическия корпус, общините Кавала, Кастория, Националното сдружение на общините в Република България, Камарата на строителите в България, сдружение „За Земята“, EVN – Пловдив, Енергийна агенция – Пловдив, Дирекция „Екология и управление на отпадъците“ в Община Пловдив и др.

Снимка на корицата: Фасадата на Община Солун с 55 кв.м. зеленина