Известният пътешественик Евлия Челеби пише, че през ХVІІ век в Пловдив имало осем обществени бани и над 100 частни. Специалистите твърдят, че тези постройки били уникални. Огромните помещения и водата се нагрявали с изумително малко гориво.
Най-голяма от всички била банята Тахтакале, която се намирала в Капана на днешната улица „Бенковски”. Тя се отличавала с пет куполни отделения, най-големите от които служели за събличане на посетителите и за изпотяване. Според сведенията от средата на XVII в. всеки ден през банята минавали над 1000 души. Вероятно към 1910 г. тя била съборена.
Втората по големина баня е Хюнкяр хамам. След Освобождението тя била преустроена за областно събрание на Източна Румелия. Върху купола били изрисувани 4 фигури – Правосъдието, Мирът, Силата и Законът. Цялостното преустройство на банята и декоративната й украса, са дело на италианския архитект Пиетро Монтани. След 1885 г. в постройката се съхранявали архивите на съда. Тя пострадала сериозно от земетресението и през 1930 г. започнало разрушаването й.
От всички някогашни обществени бани в Пловдив до наши дни са оцелели само две. Едната от тях, известна в миналото с името Ени хамам, към 1902 г. била наречена „Корона”, а по-късно приела името “Цар Борис”. След 1925 г. общината повела 20-годишна война за събарянето й, но въпреки това старата постройка и днес стои на мястото си на кръстовището между булевардите “Руски” и “6 септември” и ни е позната като Орта Мезар. Допреди пожара, който я унищожи, тя беше склад-магазин за мебели. Има планове за възстановяването ѝ, но към момента няма такава дейност.
На мястото си е още една стара баня, която в миналото се наричала Челеби кадия, а сега е известна като Чифте баня. Днес тя е център за модерно изкуство.
Една от най-старите в Пловдив е банята, известна като Къзаскер хамам. Стара била и Ченгене хамам (т.е. циганска баня), както и Варош хамам в Каршияка при моста на река Марица. Говори се и за още две обществени бани – една на ул. „Отец Паисий”, а другата – при началото на сегашната улица „Цанко Дюстабанов”.
Ориенталската дрямка на славните хамами била нарушена през септември 1896 г., когато в Пловдив се появило първото заведение от европейски тип. Това е прочутата баня Цар Симеон“ на Теню Чаракчиев. В нея имало вани, душове, плавателен басейн, стаи с меки кревати за почивка. Чаршафите – снежнобели и изгладени, подът – с бял мрамор, 12 вентилатора освежавали въздуха.
Сепнати, собствениците на старите хамами се втурнали да правят подобрения. Рекламите в някогашните вестници свидетелстват за люта конкуренция. Но и това не помогнало. Една по една старите обществени бани започнали да изчезват, а днес само в архивите намираме фотоси и сведения за тяхната важна роля в обществения живот под тепетата.
