Аз, зрителят: „Момчето от последния чин”. Запомнете това заглавие!

Да изживееш театъра с новия спектакъл на Крис Шарков

Невероятно завръщане на Стефан Вълдобрев в храма на Мелпомена

Иво Дернев

Този текст няма да е ласкав, защото обичам пловдивския театър. Или тайничко танцувам на „По-полека” на любимия си къмпинг бар. Нямам претенциите, че разбирам от театралното изкуство. Че успявам да усетя полъха на Чехов в съвременен драматургичен текст. Или пък разпознавам сянката на Станиславски на сцената. Не, не мога.

Но мога да виждам истинското. Да усещам отношението. И да отбележа усилието. Имам това право. Пиша от името на зрителя. На човека, който иска да изживее театъра, когато е там, пред свещената сцена. И го изживя снощи. В Камерната зала на Драмата. С премиерата на новото заглавие от афиша на нашия си храм на Мелпомена- „Момчето от последния чин”.

Всъщност, неудобно ми е да пиша за режисьора Крис Шарков. Защото вероятно на него ще му е неудобно да прочете това. Той е от хората, които сякаш не искат да се пише за тях. Още повече да бъдат ласкани. Желае просто да свърши работата си по възможно най-честния начин. Но не мога да не му благодаря. Пиесата на испанския драматург Хуан Майорга бе представена толкова истинно и искрено, че вкара мен, а предполагам и мнозина други театрални аматьори като мен, във вихъра на сцената. С динамика, съспенс, невероятни режисьорски решения и елегантна, въздействаща сценография.

„Ще се изненадате от Димитър Николов”, предположи преди премиерата режисьора Крис Шарков. И, разбира се, не ни подведе. Младият актьор влезе толкова добре в ролята на страховито свръхнаблюдателно и твърде интелигентно момче, че можеше да уплаши дори себе си, ако имаше как едновременно да играе и да се гледа.

„Честита премиера, с пожелание театърът да не те отнеме от музиката, все пак”, обърнаха се с надежда „Обичайните заподозрени” към фронтмена си Стефан Вълдобрев след представлението. С такова завръщане в театъра, Стунджи, Миро и компания имат сериозни основания за притеснение. Стефан бе изключителен. Какъвто е във всичко, което прави. За него Шарков каза:  „Спрях се на Стефан Вълдобрев, тъй като има вкус към театъра. Защото естествено и органично е еродиран литератор, каквато роля играеше, но и в същото време е съвременен човек. И че въпреки популярността си, не спира да бъде любопитен”. 

Не мога да пропусна Боряна Братоева и забележителното й присъствие. Никой не разбра, че младата актриса е имала тежък алергичен шок малко преди премиерата. Перфектни бяха и другите на сцената- Димитър Банчев, Симеон Алексиев и Красимира Кузманова. „С такъв режисьор се работи лесно, всичко се получава”, скромно обясниха някои от актьорите след спектакъла.

Целия текст четете в КАПАНА.БГ