Архивите разказват: Пловдивска актриса играе главната роля в първия български филм

Мара Ноинска е хулена за участието си в „Българан е галант“ и заради тези неприятности е принудена да напусне местната театрална трупа

В Деня на българското кино и професионалния празник на всички ангажирани с филмопроизводството у нас в рубриката „Архивите разказват“ ви запознаваме със съдбовното участие на една млада, талантлива актриса от началото на ХХ век, която е изпреварила времето си. Датата 13 януари е свързана с премиерата през 1915 година на първия български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов, който изиграва и главната роля в лентата.

Актрисата от Пловдивския общински театър Мара Петрова Нонинска-Миятева, известна и с псевдонима Мара Липина, влиза в образа на хитрата златотърсачка в лентата.

Родената през 1883 г. в Борован Мара още в детска възраст проявява артистични умения играейки в селското читалище. Завършва гимназия във Велико Търново, а от 1904 година учителства в родното си село, където в следващите години, заедно с колегите си подготвя и участва в няколко театрални представления. Едно от тях е  Ибсеновата „Нора” и със самодейната трупа обикалят околността.

Младата жена е уволнена от даскалската професия заради разпространяване на социалистически идеи.

В този момент при случайна среща и помага актрисата Роза Попова, с която учи заедно в търновската гимназия. С нейните протекции Мара успява да влезе в трупата на Пловдивския театър. На сцената под тепетата тя намира любовта и в последствие се омъжва за директора на театъра актьора Георги Миятев. Освен в Пловдив, тя играе още на сцените на Народния театър и театър „Ренесанс“ в София.

За главната роля в първия български филм е препоръчана на начинаещия режисьор Васил Гендов от Адриана Будевска през 1910 г.

Сюжетът на „Българан е галант” изисква смела, разкрепостена и еманципирана жена, която да се превъплъти в ролята на дама, решила да изстиска и последната пара от натрапилия ѝ се кавалер. Въпросът бил коя драматична актриса би дръзнала да влезе в това амплоа, още повече, че по онова време киното никак не имало ласкава репутация по нашите ширини.

„Тя притежава изискан външен вид, одухотворено лице, самоуверен поглед, красива усмивка и е невероятно приятна събеседница”, ще сподели впоследствие Васил Гендов.

В друг спомен той разказва, че случайно пребиваващата тогава в София актриса от Пловдивския общински театър  Мара Миятева се съгласила  да стане героиня на филма, пренебрегвайки одумките на колегите си да играе в “този циркаджилък”.

Красивата и талантлива Мара обаче ще заплати скъпо за смелостта си. Хулите срещу нея започват още по време на снимките, които продължават 20 дни. Младата актриса се държи геройски.

Минувачите на улица ул. „Леге”, където екипът снима и подвикват „безсрамница”, „бостанско плашило”, „карагьозчийка“, и „мъжка Гана”. Гаменчетата замеряли екипа с камъни. В един момент дори бива нападната от разярен мъж, който разблъсква тълпата и дръпва капелата ѝ крещейки: „Защо не казахте, че шапката на жена ми, която ви дадох под наем, ще се използва за такива маскърлъци?”

Премиерата на филма се забавя с цели пет години. Главната героиня не присъства на нея. Смята се, че вероятно е взела предвид упреците, че „излага театралното съсловие“.  Макар във филма да е подписана като Липина, всички знаят, че това е Мара Миятева.

Архивите разказват, че Гендов организира прожекция само за нея, когато тя успява да отиде в София. Актрисата се радвала като дете на нова играчка. Пляскала с ръце, задавяла се от смях и непрекъснато повтаряла: „Колко е хубаво! Не вярвам, че гледам себе си! Това е чудо!”

Заради неприятностите около филма, Мара е принудена да напусне пловдивската трупа и след конкурс е назначена в Народния театър на щат и играе до 1919 г. Много успешни са ролите й в „Хамлет“, „Ревизор“, „Вампир“. Скоро става любимка и на софийската публиката. Две години, след като завършва работата по филма, тя се снима в друг – „Баронът“ на Кеворк Куюмджиян.Стремежът ѝ да се усъвършенства я завежда през 1919 г. в Рим, където учи две години сценично майсторство. Отива си от този свят 12 дни преди да навърши 43 г. в разцвета на творческите си сили.

Мара Нонинска остава в историята на българското кино като актрисата – пионер, която дръзва да се изправи срещу предразсъдъците от началото на ХХ-век в родното общество.

През 2010 г. на името ѝ е учредена награда за дебютна женска роля в българското кино.