Архивите разказват: Историята на пловдивските футболни клубове

Актуално Забравеният град Новини Спортен Пловдив

Жълто-сините се “раждат” от сливането на Вампир и Трите конски сили

Караджа и Атлетик стават Пловдивски Спортклуб – родоначалник на черно-белите

Възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, тренирали на Бунарджика, се обединяват „Христо Ботев – Футболно дружество“

През годините Спартак асимилира физкултурните дружества Септември, Левски, Ударник и Сокол  

В Града под тепетата футболът е предпочитано забавление и почти няма местен, който да не отдава предпочитанията си на някой от пловдивските отбори:

Ботев Пловдив:

Група ентусиазирани приятели, възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, решават да създадат свой клуб и организирано да се занимават с футбол. През март 1912 г. те учредяват „Христо Ботев – Футболно дружество“ в Пловдив. Първият съперник, с който Ботев Пловдив мери сили, е този на Втора софийска мъжка гимназия. Тренировъчните си занимания футболистите провеждали на ливадите зад Хълма на изворите (Бунарджика) в Мараша, а мачовете се играели на плаца на 21-ви пехотен полк.

През 1917 г. бил изработен първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки член, както и клубните цветове – жълто и черно. След края на Първата световна война клубът се разраства, което налага и изработването на нов правилник. През 1920 г. вторият поред клубен устав е утвърден вече и от Министерството на просвещението. През същата година Ботев Пловдив печели и неофициалното футболно първенство на Пловдив, а на следващата 1921 г. в тържествена обстановка е осветено клубното знаме. През 1923 г. е изработена и първата официална клубна значка. По същото време е направен и нов, трети поред, клубен устав, утвърден от тогавашните Министерство на просветата и Министерството на вътрешните работи и народното здраве.

На 3 октомври 1929 г. Ботев Пловдив става за първи път в историята шампион на България! На стадион „Юнак“ в София, отборът печели финалната среща за държавно първенство срещу Левски София с 1:0 и донася първият футболен трофей на град Пловдив.

В периода до 1944 година „Ботев“ играе с променлив успех, като печели градските първенства през 1937 и 1940 година. С настъпилата промяна в политическата система на страната, българският клубен футбол е подложен на организационни и структурни промени, а множество клубове са принудени да се обединят на ведомствен или районен принцип. Независимо от различните обединения, сливания и преименувания, привържениците винаги припознават отбора под автентичното му име и не спират да го подкрепят от трибуните.

През 60-те години на миналия век Ботев Пловдив е сред най-изявените отбори в България. През 1961 г. тимът, под водачеството на треньорите Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, печели бронзовите медали в шампионата. През 1962 г. е завоювана Националната купата. През 1963 г. Ботев Пловдив е вицешампион. През 1964 и 1965 г. Ботев Пловдив достига до финал за Купата, а през 1967 отново става шампион.

С изключение на две четвърти места, постигнати през 1969/70 и 1977/78, до края на 70-те години отборът приключва шампионатите в „златната среда“ между 5 и 11 място, почти винаги изпреварван от градския съперник Локомотив. Именно в тези години след закриването на Спартак дербитата между Ботев и Локомотив Пловдив се превръщат в запазена футболна марка на Града под тепетата.

Следват по-тежки години за отбора и едва през сезон 2010/2011 започва възраждане след години на нестабилност.

Локомотив Пловдив:

Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г.с името Пловдивски Спортклуб. На този ден клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз.  За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 26 юли 1926г. била утвърдена като дата на основаване, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.

В годините до 1944г. тимът станал Южнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за Държавно първенство (1941г.), като през 1940г. и 1942г. играл на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа).  В това нямало нищо случайно: по същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942г. и 1943г. Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявява Пловдивски Спортклуб за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.

В годините, последвали 1944-та, новоустановилата се власт предприела няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, Спортклуб първоначално приобщил в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба. В съответствие със задължителното изискване, името на Спортклуб станало “Славия” Пловдив.

В годините постепенно отново имало вълни на реорганизации и това довело до последващо сливане през октомври 1949 г с клуб с името Локомотив или всъщност ЖСК Пловдив (Железничарски спортен клуб). Въпреки многобройните сливания и промени до 1955 г. отборът се състезавал в елитната футболна група. В следващите пет години бил част от втора дивизия, но през сезон 1960/61г се е завърнал в “А” РФГ, където през сезон 1968/69г. спечелил за първи път медали – бронзови.

Последвали още колебливи представяния до сезон 2003/04г., който донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив. Тя се отпразнува по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души бива вдигната купата. Лятото на 2004г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група.

Марица

ФК Марица е създаден на 20 септември 1921 година като Спортен клуб Марица след обединяване на тимовете от  Каршияка – Вампир и Трите конски сили. За пръв негов председател е избран Кръстьо Милков и клубът е регистриран в Пловдивския окръжен съд. Най-голяма заслуга за появата на СК Марица има Янко Ат. Рашков, който предлага името и цветовете – жълт и син, като жълтият цвят олицетворява плодородието на Тракия, а синият – тихите води на река Марица. Стадион „Марица“ е открит официално на 30 май 1943 г., когато командирът на 9-и пехотен полк предава тържествено игрището на Кръстьо Милков, председател на клуба по онова време.

ФК Марица е c традиции най-вече в детско-юношеския футбол, където има многобройни отличия на ниво републикански първенства, купа България, турнири за юноши и деца на местно и международно ниво. Детско-юношеската школа е всепризнат инкубатор не само за попълнения на представителния отбор, но и на национално ниво, като през нея са минали имена като Христо Стоичков, Динко Дерменджиев-Чико, Георти Попов-Тумбето, Георги Георгиев-Гецата, Костадин Видолов, Петър Курдов, Красимир Чомаков и др.

През септември 2021 година се навършиха 100 години от основаването на „Марица“.

Спартак

Малко са клубовете в България, които имат шампионска титла в историята си. Спартак е един от тях. Най-силните сезони на „синьо-белите” от „Кючук Париж” са между 1953 и 1967 година. Тогава отборът е в „А“ група.

През септември 1944 г. към Пловдивската община и Областното управление на МВР е създадено Народно физкултурно дружество Септември. През 1946 г. НФД Септември се обединява с Левски (Пловдив) под името НФД Левски. На 15 октомври 1947 г. следва ново сливане с НФД Ударник, като дружеството приема името Левски-Ударник. Месец по-късно, на 15 ноември 1947 г., е взето решение клубът да бъде преименуван на Спартак. Тази дата се приема за рождена на дружеството. През втората половина на 50-те и първата на 60-те години на ХХ век Спартак (Пловдив) се превръща в един от водещите клубове в България.

Възходът на Спартак продължава и през следващите години. Спартак става шампион на България за сезон 1962/63, а Диев за втори път е голмайстор в „А“ група, след като бележи 26 попадения по време на кампанията.

Големият отбор на Спартак на практика е заличен на 25 юли 1967 г. Тогава с партийно решение клубът се влива в Ботев (Пловдив) след като е създаден АФД Тракия. В дружеството влиза и Академик (Пловдив). След 15 години, в които Спартак на практика не съществува, клубът възстановява своята самостоятелност на 2 декември 1982 г. През сезон 1984/85 отборът вече участва в „Б“ група. След последващо временно завръщане в А група през сезон 1993/1994  през 1997 г футболистите достигат до аматьорския футбол.

През 1998 г. поради тежка управленска криза Спартак се обединява с другия клуб от пловдивския район „Южен“ – Сокол`94 (Коматево), който по това време е значително по-стабилен финансово. До 2001 г. отборът се състезава под името Спартак-С’94. Това обаче не помага особено много. Финансовата криза също се задълбочава и впоследствие клубът се отказва от всякакви участия.

Източник: Lost in Plovdiv.

 

Споделете ни във:

3 thoughts on “Архивите разказват: Историята на пловдивските футболни клубове

  1. Историята на Спартак Пловдив
    Спартак Пловдив е наследник и продължител на спортните традиции на няколко пловдивски дружества. Две от тях могат да се считат за основни предшественици на настоящия синьо-бял клуб. Това са „Шипка“ и „Левски“.
    СК „Шипка“ бил създаден от няколко махленски отборчета в Кичук Париш още през 1927, но получил името си през 1929 година. Първоначално, клуб „България“ (осн.1920 в района на Търговската гимназия) се обединил със „Славия“, а в последствие се присъединил и „Македония“ (осн.1919). „Славия“ били създадени през 1918 в Кичука, а през 1922 приобщава към себе си друг малопаришки клуб „Слава“ (осн.1919). През 1927 възникнало футболното обединение БС`27, но от „Македония“ се възпротивили на името и се стигнало до общо събрание на 28 юли 1929. В гостилница „Шуменска бирария“ на Сточна гара, Иван Пенев-Илката предлага ново име на клуба – „Шипка“. Избрано е ръководство с председател Александър Лютов и секретар Хачо Бохосян, за треньор е назначен Стоян Златарев. На следващата година начело на клуба застанал капитан Георги Петров, член на Пловдивския военен съд, но въпреки това клубът продължавал да бъде негласно свързан с Работническата партия и нейния младежки съюз (РМС). Цветовете били червено и синьо, а игрището на отбора се намирало при сегашния надлез „Родопи“. През 1934 „шипченци“ станали градски първенец и печелят областния шампионат след краен успех на финала (0:2 и 6:0) над Бенковски Пазарджик. Отборът взима участие в Държавното първенство на Царството, но губи още на 1/8-финал от Ботев Ямбол с 1:4 като домакин. Мачът бил прекратен в 75-тата минута поради невъздържани прояви на пловдивската публика.
    На 1 юли 1928 г., в театър „Орион“ се състояло тържествено събрание. То било по повод на обединяването на спортните клубове БП`25 (съюз на СК „Бенковски“ и „Победа“) и „Тракийска слава“, който пък бил създаден от сдружаването през 1924 год. на стария клуб „Левски“ (осн. 1912) и „Рекорд“, образуван през 1920 г. от отцепници от клубовете „Левски“ и „Ботев“. За председател бил избран Димитър Щиплиев, който предложил и името на нововъзникналото дружество. За разлика от сините цветове на стария „Левски“, новият взел черно и бяло, но щита на емблемата останал същият, само с променен фон и черна буква Л в средата. Големите деятели на клуба са отец Озон Дампера, отец Карагьозов, Андрея Сербезов, Петър Балабанов, д-р Мишел Орманян, д-р Карачомаков, д-р Лев Ненов и Димитър Щиплиев. Показателно за мощта на дружеството, образувано от силни предходници, е, че в редиците им са играели и чужденци. В дебютното градско първенство през 1924 взели участие италианецът Джовани Бруто в „Победа“, унгарецът Франц в „Бенковски“, Хенрих Кнохенхауер в „Тракийска слава“, чийто треньор пък в края на 1924 г. станал Бруно Сингер, професионален играч от Херта Берлин.
    През 1944 г. „Левски“ се обединява с ЖСК под името ЖСК-Левски. На 23 декември 1945 членовете на ЖСК-Левски отхвърлят предложението на членове от ЖСК Пловдив да променят името на Локомотив Пловдив, след което железничарите напускат дружеството и отново е върнато старото име Левски Пловдив.
    През този период „Шипка“ също претърпява своеобразни трансформации. През декември 1944 г. клубът влиза в съюз със СК „Ботев“ под името Обединен народен спортен клуб „Шипка-Ботев“ (или БШ-45). Съюзът не продължил дълго, тъй като през лятото на 1947 година настъпил разрив между членовете му. Повечето стари кадри от „Шипка“ напуснали, водени от Филип Арнаудов и Начо Манолов, и преминали към Народно физкултурно дружество (НФД) „Септември“. То било създадено през септември 1944 като отбор на „Народната милиция“ и се ръководило от бившият шипченец Величко Георгиев. През 1946 г. НФД „Септември“ се обединява със СК „Левски“ под името НФД „Левски“, като този отбор достигнал до полуфинала в държавното първенство за 1947. На 15 октомври с.г., последва ново сливане, този път с НФД „Ударник“ (основано на 20 декември 1944) под името Левски-Ударник. След месец е променено името, новото е Спартак.
    Това станало на събрание на 15 ноември 1947 г. и се счита и до днес за рождена дата на Пловдивския Спартак. Първото ръководство на клуба е в състав: Благой Пенев – председател, Спас Томев, Найден Маслев и Атанас Куцалов. За технически секретар (треньор) е назначен Иван Георгиев. Утвърдени са клубните цветове – синьо, бяло и червено, и клубната емблема, чиято форма на щит останала непроменена през годините. Тя е дело на художникът Борис Стаменов и благодарение на влиянието на Величко Георгиев успява да се наложи като шаблон за всички милиционерски спортни дружества в България.
    Най-силните години на Пловдивския Спартак са в периода 1953-1967 година. Тогава отборът е непрекъснато в състава на елитната „А“ Републиканска група и става шампион (1963) и вицешампион (1962). Също така печели националната купа на страната (1958) и играе още два финала (1955 и 1959), но ги губи съответно от ЦСКА с 2:5 след продължения и от Левски София с 0:1.
    Дружеството „Спартак“ престава да съществува на 25 юли 1967 г., когато с решение на градските власти се влива в Ботев Пловдив и заедно с Академик Пловдив образуват ФД „Тракия“ (след 1972 АФД „Тракия“). Следват 15 години в които на практика „Спартак“ не съществува.
    Клубът възстановява своята самостоятелност на 2 декември 1982 година. Благодарение на активното застъпничество на пловдивския кмет Христо Мишев, отборът се възражда като по административен път за негова основа се взима формация от юноши-старша възраст на градския съперник „Локомотив“. Същевременно, завършилият на 9-то място в Югозападна „В“ група – тим на „Локомотив-2“ е изваден от класирането и така се освобождава квота за новия отбор на „Спартак“, който бива включен в групата за сезон 1982/83. Тимът завършва 7-ми, като по това време се състезава в Югозападна, а не в Югоизточна „В“ група. Година по-късно, „гладиаторите“ печелят дивизията и добиват право да участват в първенството на Б група (1984/85). Отборът допуска само 2 загуби и печели 53 точки, със 17 повече от втория в класирането.
    През сезон 1986/87 малко не достига на „Спартак“ да спечели промоция за А група, като завършва на 4-то място в класирането на втория ешелон. През следващите два сезона обаче нивото на отбора пада и през 1988/89 „гладиаторите“ завършват на 18-о място в класирането и изпадат във В група. Следват три поредни сезона в третия ешелон. Отборът се завръща се в по-горното ниво през сезона 1992/93, а на следващия (1993/94) завършва втори в класирането на Южна Б група и така отново печели право да играе в елитната А група.
    Престоят там обаче този път е кратък. При втория си сезон в елита, клубът изпада във финансови проблеми. Остава на последното място и отново поема надолу. През сезона 1996/97 отборът дори не успява да се задържи в Б група, а през следващия сезон 1997/98 разрухата продължава. „Спартак“ изпада дори и от третото ниво на футболната йерархия.
    Клубът избягва ликвидирането си като се обединява под името „Спартак С`94“ със Сокол Коматево в началото на сезон 1998/99. Тогава „Спартак“ е сред изпадащите от „В“ Югоизточна група, а коматевският „Сокол`94“ е завършил сезона 6-ти в същата група.
    През следващата година отборът е на крачка от влизане в Б РФГ, като остава на второ място след „Берое 2000“ от Стара Загора. Президент на клуба тогава е Крум Мандуров, който участва в концесията за стадион „Тодор Диев“, а старши-треньор е Тенчо Тенев.
    През 2005 г. „Спартак“ печели промоция за Б група и следват 6 години в които участва във втория ешелон. През сезон 2010/11 „гладиаторите“ завършват на 3-то място в класирането и би трябвало да играят бараж за елита. Вместо това обаче, заради липсата на средства, клубът подават молба до БФС за доброволно преместване сред аматьорите в третия ешелон.
    В периода 2011-2016 „Спартак“ се състезава в Югоизточната „В“ група, но финансовата криза се задълбочава още повече. Така се стига до датата 11 август 2016 г., когато представителният мъжки отбор на клуба се разпада и „Спартак“ отказва участие в първенството на трета лига – Югоизточна „В“ група. Остава само детско-юношеската школа.
    Поредният повратен момент в клубната история е на 1 март 2018 г., когато клубът е поет от предприемача Динко Миленов, собственик на веригата казина „Империя“.

  2. Абсолютен фарс , Локомотив е създаден 1936 като железничарски клуб и няма нищо общо с Спортклуб. Тва са като твърденията на Северна Македония, че Гоце е македонец и тнт

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.