Има ли мечки в Родопите?!

На този въпрос се опитаха да отговорят от местната екоинспекция, но не им се получи

Соня Попова

Прессъобщения, като приложено по-долу, в журналистическата гилдия обикновено попадат в „кръглата папка“ на компютъра. На професионален жаргон ги класифицираме като „Добър ден! Дойдох на работа.“ (бел. авт.: сами ще добиете представа защо)

Като цяло текстът е забавен, ако не става дума за „едни пари“ и напомня на следния виц:

Един турист се загубил в планината.

Започнал да крещи истерично: „Ехоооо, има ли някой?“

След третия път от храстите изскочила една мечка.

-Какво, сега по-спокойно ли ти е? – попитала тя.  

А сега се позабавлявайте с прессъобщението на РИОСВ:

„РИОСВ-Пловдив участва в мониторинг на популациите на кафява мечка

Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив участва в ежегодния есенен мониторинг на най-едрия хищник в България – кафявата мечка (Ursus arctos), между 8 и 11 октомври. Наблюдението се проведе съвместно с представители на горските и ловни стопанства в района на Родопите. Екипът обходи предварително планирани маршрути в района на с. Мостово (общ. Асеновград), с. Лилково (общ. Родопи) и Държавно ловно стопанство „Чепино“, община Велинград.

Обичайната предпазливост на мечката да избягва човешкото присъствие се прояви и по време на мониторинга. Не бяха наблюдавани пряко представители на вида, но бяха открити следи от жизнената им дейност – отпечатъци от лапи и екскременти, които бяха документирани.  

Наблюденията се извършват по три дни през октомври всяка година, няколко дни преди пълнолуние. Те се осъществяват при прилагане на „Методиката за мониторинг на кафява мечка към Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие“. Ежегодно в преброяването участват експерти от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), Изпълнителна агенция по горите, Министерството на околната среда и водите и някои от регионалните инспекции по околна среда и водите на територията на страната. Откритите дири, екскременти, маркировки по дърветата – следи от нокти и зъби, са база за определяне на приблизителната възраст на мечката, с какво се е хранила, кога е преминала през мястото.  При мониторинга на кафява мечка най-важно е да се установи тенденцията в числеността на популацията, както и регистрирането на териториите, които се обитават от нея. Данните се въвеждат в стандартизирани полеви формуляри, включващи GPS-координати на наблюдението и запис на обследвания маршрут, които впоследствие се изпращат в ИАОС.

Кафявата мечка е индикатор за първична дива природа. Видът е приоритетен за Европейския съюз, включен е в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие, както и в директиви и конвенции (Директива 92/43, CITES, Бернска конвенция). Състоянието на популацията в България на този етап се счита за стабилно.“

Длъжни сме да уточним, че към писмото до редакцията ни няма приложени „документални“ снимки. Снимката е илюстративна.

Проучване на Под тепето показа, че миналата година във въпросния мониторинг са участвали от РИОСВ – Плевен. Тяхното съобщение е значително по-кратко и от него също не става ясно, колко са мечките в Родопите. Те обаче освен описаните тук следи са открили и временни лежанки. Можете да видите разликите ТУК.

Най-вероятно изводът трябва да е, че мечките са някъде там…