За честта на пагона

История за два портрета на една стена

Таня Грозданова

Транспортът на Пловдив пред колапс. Собственици на фирмите, извършващи услугата. Областен управител на Област Пловдив. Кметът на Община Пловдив. Среща между гореизброените в един административен кабинет приковава медийното внимание в днешния ден. На нея трябваше да бъде начертана „пътната карта” /по брюкселски/ за разрешаване на проблема. Срещата е затворена, чрез което се очаква постигане на задълбоченост на разговора, но в същото време ще доведе до лавина от тълкувания за това кой какво и как е казал по време на ссбирката. Но думата тук не е за едната среща, а за това как се стигна до нея.

Областният управител едва ли не нареди на кмета да се яви на срещата с превозвачите, след като същите му се оплакаха, при условие, че имат сключени договори с общината. Областният, разбира се, присърце зае позата на Спасителя, намесвайки се активно за разрешаването на казуса. Нищо, че става въпрос за услуга , касаеща градската транспортна схема, не областната. Но дори и във втория случай умиротворителят на страстите няма законовата компетенция да се намесва и да привиква този или онзи.

Демокрация ли ? Не, командно-административният почин никога не е губил своите позиции при разрешаването на проблеми било то на национално ниво, било на местно ниво. А вече сме в 30-тата година от заветния 10-и ноември. Въпреки изминалите години, натрупания демократичен опит, членството в ЕС, сякаш се въртим около оста си, без грам движение напред. Сякаш едни отдавна отминали време никога не са си отивали. И как да са, след като мястото на светиня като Христо Ботев тъне под лика на Първия, гордо висящ на стената в кабинета на един областен управител в една областна администрация. Та нима това не връща към едни други времена, когато венцеславенето бе прекият път към върховете на властта.

Някак странно изглежда същите тия демократи, но на думи, да говорят как паметникът на Васил Левски е „под ботуша на Альоша”, а да кичат офисите с портрети на Първия, за сметка на хора, дали живота си не само за тяхната, но и за нашата свобода. Поне портретът на Ботев все още намира място в кабинета, нали ?!