Елена Станева е на 15 години. Тя учи в пловдивската Езикова гимназия, а любимите й предмети са литература, философия и история. Родена е в семейство на спортисти, но тя избира друг път за себе си – иска да бъде журналист и да говори по социални теми. Мечтае да има три деца, които да израснат в същата среда, в която тя е израснала – любяща, подкрепяща, развиваща. И не къде да е, а в нейната любима България – страната, която според нея, също дава неограничени възможности.
Това, което отличава Елена от връстници й, е нейната будна гражданска позиция. Макар и едва навлизаща в света на „възрастните“, Елена вече има много познания по отношение на българската социална система и мнение по въпроси, които често пъти, може би, остават незабелязани от младежите на нейната възраст.
Елена е една от участничките в инициативата на британското посолство „Посланик за един ден“ и с подкрепата на изпълнителния директор на фондация „За Нашите Деца“ Иванка Шалапатова, Елена ще се запознае от първа ръка как работи неправителствената организация. Тя ще посети центровете на фондацията, ще си поговори със социални работници, психолози, семейни терапевти, ще чуе една от щастливите истории – на живо и директно от източника – семейство, на което са помогнали от фондация „За нашите деца“.
Гиманизстката от Пловдив ще сподели един ден с активистите на фондацията, а те ще се постараят той да се превърне в спомен за цял живот.
Чрез това преживяване тийнейджърката се надява още веднъж да докаже на себе си и на другите около нея, че България е прекрасно място за младите хора, в което те могат да се развиват и да бъдат успешни.
Прочетете есето, с което Елена спечели симпатиите на фондацията за иницитавата. То истински вълнува.
„Когато започнах да мисля за тази тема и какво бих могла да напиша, много неща минаха през ума ми. Първоначално исках да изразя мнението си относно проблеми, с които се срещаме ежедневно или поне сме чували за тях много пъти. Но след това осъзнах, че има трудности/въпроси, които все още не са анализирани обстойно от обществото ни.
Една/един от тях е дългият процес на осиновяване и всички препятствия, с които бъдещите родители трябва да се справят заради начинът, по който системата в България работи. Бих използвала гласа си, за да обогатя знанията на хората относно това колко е трудно за младо семейство с репродуктивани проблеми да даде шанс за по-добър живот на сираче, което, по ирония на съдбата, няма вина за това как е започнал животът му.
Има някои правила от Българския семеен кодекс, за които вероятно не сте чували. Например знаете ли, че е незаконно хората да осиновяват своите братя и сестри дори и те да са навършили пълнолетие? Или пък, че трябва да има поне 15 години разлика между осиновителят и осиновеното дете? Всяка година повече от 2000 деца биват изоставяни и тези правила/ограничения намаляват шанса им да бъдат осиновени от братя и сестри или млада двойка, която да им осигури любов и грижа.
Не ме разбирайте погрешно. Също като философа Арнолд Гелен, аз вярвам, че институциите съществуват, за да ни осигуряват безопасност, но като млада жена аз мисля, че ние сме тук, за да направим така, че тези институции да работят по възможно най-добрия начин.
Обединявайки се около идеята за справедливи закони, като например осиновяването по пряка линия (братя и сестри да осиновяват братя и сестри) и по-ниска възрастова граница за осиновяване, ние ще създадем по-добър свят за много хора и по-добра България за всички нас.“
