Архивите разказват: Когато Пловдив беше градът на пишещите машини
Емблемата „Марица” започва да се произвежда под тепетата през 1968
Заводът е изнасял 50 хиляди пишещи машини за Европа и близо 30 хиляди за САЩ
През 90-те години предприятието е разграбено с масовата приватизация
Фоторазказ от Владимир Янев
Помните ли времето, когато пишещата машина „Марица” бе една от индустриалните емблеми на Пловдив. Фотографът Владимир Янев ще ни разходи из предприятието, което произвеждаше хиляди пишещи машини всяка година.
Заводът за пишещи машини е построен през 1968 година.В него са работили около 3000 човека.Всяка година е изнасял 50 хиляди машини за Европа и близо 30 хиляди за САЩ. Моделите на знаменитата пишеща машина „Марица“ са били около девет. Популярните са портативна, пътническа и канцеларска. Моделът „Марица-30“ е бил най-масов и популярен.
Други известни машини са моделите „Хеброс-1300“-преносима и електрическата „Хеброс-300“. В Пловдив е разработена и произведена и първата българска електронна пишеща машина „Бултекст-20“. Тя е имала вградена памет и печатащо устройство.
През втората половина на 90-те години, по времето на масовата приватизация, заводът буквално е разграбен и спира работа. Вече не произвежда и не изнася пишещи машини за никъде.
Какво да коментирам 15 гв завода всички на снимките ми са познати, някои вече не са между нас за съжаление. Тогава се смяташе за придобивка, а се оказа, че запада ни продаде завод, който щяха да изхвърлят на боклука. Тук някой питаше за името на директора 69/70г
Инж. Чобанов, следващ Инж. Досев, следващ Инж. Петров, следващ икономист Цолов:Инж. ПЕТЪР НОЧЕВ и дойде ерата на покойния, вече Бисер Димитров. Последен Здравко Димитров предаде властта на синдикатите в лицето на Верин Филчев който разпродаде завода. Може би Ви прави впечатление съвпадението на фамилията с тази на главния прокурор не е случайно.
Много видяхме през тези години млади, луди, името на немската машина „Принцес100″ Марица 11.
Електрическата е френска“ЖАПИ“ Марица 41.Много хора, много съдби.
Вече минаха много години и не си спомням точните числа, но…
През далечната 85-а си купих пишеща машина от Пловдив, аз съм майна. Струваше ми над 200 лв. не помня точно колко, или 260 или 280 лв. След две години случайно се озовах във Франция за някакъв работнически фестивал на самодейността. В магазин в центъра на Париж имаше изложена българска пишеща машина. Цената й беше в равностойността на 80 щатски долара. А тогава долара струваше май 0,93 ст, а може и 0,96 да беше не помня. Много се впечатлихме и помня, че като се върнахме почнахме да разпитваме. Оказа се, че себестойността на пишещата машина по тогавашен курс беше по-голяма от цената на която се продаваше на Запад. Не искам да обидя носталгиците, но според мен съсипията на соца беше започнала далеч преди истинската съсипия от Прехода.
Видях, че Ончо е писал нещо подобно, което значи, че паметта ми не ме е излъгала.
Някой знае ли името на директора на завода 1969 – 1970
…Май беше Найден
Тенов линията за малката дискета още стои в 2чисто на главите.На отговорно пазене.Синдика не можа да я продаде.Гонев не се разбра с Пламен.
Много ама много хубаво време защото бяхме млади и хубави поздрави на всички колеги от Марица 30
Доброто старо време останаха ни само спомените
Не само пишещи машини се произвеждаха в Пловдив ,но и друга електронна техника в „Завода за запаметяващи устройства“ разположен от източната страна на „Пишещи машини“.Градът имаше силен инженеро-технически потенциал.
….След години ,когато заминах за Англия (не от хубаво) и си купихме къща там в един от шкафовете намерихме пишеща машина.Когато я разгледахме се оказа наша българска пишеща машина на „Пишещи машини“ Пловдив….Стана ми драго,но и мъчно,защото знам,че всичко това вече го няма.А хиляди хора работехме в тези заводи.Всичко беше разрушено и ограбено…Тогава бяхме сила на международните пазари и имахме самочувствие….
Само да вметна. Пишеща машина за да си купиш в България трябваше да дадеш някъде около 200 лв. При едно ходене в чужбина, първото и единствено преди 10-и видях на витрината да се продава българска пишеща машина. И мен ме обхвана гордост, тя струваше вече не си спомням, но малко над 400 франка. Тогава помня, че го обсъждахме, че правеше около 80 долара, при тогавашния курс, по малко от 80 лв., може и да греша в числата, но не много. След това се заинтересувах известно време и излязоха няколко интересни статии, в които се обясняваше, че машините са се продавали много под стойността им на западния пазар заради „твърдата валута“, която била крайно необходима на държавата. Друга статия пък пишеше, че имало хора, които предупреждавали, че времето на пишещите машини си отива с появата на компютъра, но никой от държавата и ръководството не искали да чуят това. Изглежда логично. Той и соца изглеждаше хубав, но беше нереален и сега му плащаме кредита с лихвите и за нашите внуци
Малко по-късно от същите хора беше закупена линия за производство на дискети,когато на пазара вече имаше СД дискове,а флопи дисковете отивах в историята.Това бяха успехи защото ние не знаехме нищо.
Завода работеше на дотация защото държавата ни плащаше долара по 0.90ст.
Това с дискетите не точно тика.