Общината строи нов военен паметник, решават визията му с конкурс

Мемориалът ще се намира в южното подножие на Младежкия хълм

Какъв  обаче е смисълът да дублираме един такъв паметник, вместо да обновим един съществуващ мемориал, какъвто е Братската могила?

Строителство на нов мемориален комплекс планира община Пловдив и кмета Здравко Димитров. Това ще бъде паметник на загиналите във войните за национално обединение. Мястото е избрано – краят на алеята зад Стоматологичния факултет на Медицинския университет. В предварителните разговори изглежда е ясна и концепцията: той трябва да има пет входа, символизиращи петте войни за национално обединение.

Визията също е зададена, цитирам: „Той ще бъде с класическата външна форма на подкуполно пространство, което да обединява енергията на всички бъдещи посетители.“ Въпреки зададените критерии, от общината съобщават, че ще бъде проведен конкурс за дизайна на паметника.

Идеята паметта на загиналите във войните българи да бъде почетена е похвална. Факт е, че за разлика от други градове, Пловдив така и не се сдобива с традиционно появилите се в много градове пред 20-те и 30-те години войнишки мемориали. Това, обаче, се променя в следващите години.

В съобщението от общинската администрация се информираме, че 5-те войни за национално обединение, жертвите в които ще почетем с този паметник, са (цитирам): Българско-сръбската(!), Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна. Паметник за Втората световна война – колкото и да е разностранно приеман от различни пловдивчани – вече си имаме: това е Альоша на Хълма на освободителите (или Бунарджика). Сложната историческа и политическа ситуация около него изисква много дебати за вида му, но без значение какво мислим за мястото, визията, надписите и информационните табели, които трябва да съществуват, фактът е, че мемориал за Втората световна война вече съществува.

Урбанистично свързан с него е и друг такъв паметник: Братската могила. Концепцията на мемориалния комплекс, макар и също създаден през тоталитарния режим и наследствено натоварен с идеологията, също включва по задание и идея паметта не само на партизаните и загиналите през Септемврийското въстание, но и тези на загиналите в борбите за Освобождение, Балканските войни, Първата и Втората световни войни.

Ситуацията, разбира се, е подобна като тази с Альоша – нужно е, вероятно, известно преосмисляне на паметника, фигурите в него и използването му. Със сигурност обаче структурата носи тази памет, Братската могила е създадена именно като такъв паметник. Какъв е смисълът да дублираме един такъв паметник, вместо да обновим един съществуващ мемориал?

Странен е и фактът, че Братската могила е една язва тъкмо в район Западен, по ирония на съдбата – районът, в който настоящият кмет Здравко Димитров, бе управител преди години. Интересната структура е заключена и изоставена, вместо да се обнови, преработи – ако е нужно – и използва. И вместо да се използва – заедно с прекрасния парк около нея – тази структура ще остане забравена, за да се построи нов паметник до Младежкия хълм. Желанието за инвестиции в нов паметник, вместо разумното използване на това, което имаме, също е странно на фона на категоричните позиции на новата администрация за лошото финансово състояние на общината, заради което се нуждаем и от нови данъци, съкращаване на разходи и т.н.

Почитта към паметта на нашите предци е нещо, към което много хора се чувстваме длъжни и не бива да се пренебрегва. За разлика от много от родителите на някои пловдивчани, загиналите по бойните полета, нямат свой гроб, своя паметна плоча, на която бъдещите поколения, преките или непреки наследници да отдадат почит, както останалите можем да направим, например, на гробищата при нашите прадядовци. Но трябва да се замислим дали не е излишно да се харчат нови средства, при положение, че вече имаме такъв мемориал, който е нужно просто да се преработи и поддържа – а не да създадем нов, който, може би, след някой друг мандат, също ще остане неподдържан.