Архивите разказват: 148 години от рождението на Панайот Пипков

Композиторът е и автор на стихове, хорист и диригент на хорове и оркестри, капелмайстор, акордьор на стари пиана, учител по музика и актьор в няколко театрални школи

На днешния 21 ноември през 1871 г. в Пловдив е роден Панайот Пипков – композитор. Композирал музиката на „Химна на Св. св. Кирил и Методий“ по известна като „Върви, народе възродени“.

Когато пише музиката е учител в Ловеч. Това е най-значимото дело през целия живот на композитора. На 9 май 1901 г., слушайки как негов ученик рецитира стихотворението на Стоян Михайловски, в главата му се ражда мелодията, която идеално подхожда на текста и го допълва до съвършенство. В изблик на гениалност композиторът начертава петолиние на черната дъска. В творческо вълнение той чупи тебешир след тебешир, стараейки се да превърне мислите си в ноти и да не пропусне това велико вдъхновение. След време Панайот Пипков споделя:

„Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути, обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце.“

Наличието само на две ръце не попречва на Панайот и той успява да опише музиката, звучаща в главата му на петолинието, за да може тя да вълнува своите сънародници столетия напред.

В междучасието класът запява прясно композираната хорова песен и цялото училище се струпва пред класната стая, заинтригувано от настъпилото оживление. Директорът Христо Бръмбаров също е на върха на щастието си.

„Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в това скромно наше петокласно училище ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на учебната година и никога не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на училищната песен от това, което пяхте преди малко в ІІІ-а клас.“

Директорът също допринася за утвърждаването на химна, давайки идеята той да бъде изпълнен на следващия празник, почитащ светите братя Кирил и Методий. Още на следващата година химнът „Върви, народе възродени“ започва да се пее масово из цяла България на празника на славянската писменост и култура.

Панайот Пипков български композитор и капелмайстор

Роден: 21 ноември 1871 г. в Пловдив

Починал: 25 август 1942 г. в София, България.

Панайот Пипков е един от композиторите от т. нар. „Първо поколение“. Но той не е просто композитор. Неговата творческа натура не би могла да бъде ограничена само дотам. Автор на стихове, (понякога към собствената си музика), хорист и диригент на хорове и оркестри, капелмайстор , акордьор на стари пиана, учител по музика и актьор в няколко театрални школи в Пловдив и в София. Играе и в Театър „Сълза и смях“. Пише първата си драма „Бойко“.

Със съдействието на артистите, получава стипендия на Министерството на народната просвета и заминава да учи музика в Милано, където развива таланта си в местната консерватория между 1893 и 1995. След краткото италианско странстване композиторът се връща в България.

След срещата му с Гоце Делчев създава текста и музиката на „Стига вече!“ – Химн на Македонския народ. Пише хоровата творба „Напред в бой“, марш на 34-и пехотен Троянски полк за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“. Автор на много популярните песни „Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче“ и „Де е България“. Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Негов син и наследник в музикалното творчество е Любомир Пипков.

Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“. Още за книгата му може да видите ТУК.

Как се роди и как се промени в годините „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“