Тайните на фабриката за павета Изида надничат от шубраците на Джендема

Живот

Между зидарията, останала от предприятието, днес ръкоделстват други фабриканти- жриците на любовта

Зидовете на фабрика Изида в полите на Джендема
Зидовете на фабрика Изида в полите на Джендема
Много път е извървяло човечеството, за да реши да се движи върху павета. Минало е през много кал, разбити бъбреци и разклатени челюсти преди Image title
полагането на първата, революционна за времето гранитна настилка. От прашните улици, през калдъръма, пътуването в градски условия все било Image title
жива мъка. Имало нежни особи, които не издържали на голямото тръскане. И се появило павето. С него и първата фабрика Изида в полите на Джендем тепе. Тя оставя вечни следи на Младежкия хълм- отсечените от кариерите скатове личат от почти всяка страна. Особено над новия стоматологичен факултет. Именно там се е намирала и основната част от Изида. А парчета от нея има запазени и до днес.

Отсечен от кариерите скат на тепето
Отсечен от кариерите скат на тепето
Под тепето откри останалата зидария от дирекцията на Изида, сгушена в храстите и дръвчетата в полите на Джендема. Гледката напомня за някогашното финансово величие на фабрикантите, скрито и забулено от времето и природата. Каменните стени са дебели поне метър и вероятно още пазят тайните на отминалите бурни времена, когато пловдивските граждани с общи усилия затварят фабриката за павета заради невъобразимия шум от взривовете в хълма и най-вече заради унищожаването му.

Жрица чака клиент, който да отнесе в тайните на Изида
Жрица чака клиент, който да отнесе в тайните на Изида
Единици от преминаващите знаят, че докато крачат по пешеходната алея, над главите им крачи историята- от шубрака наднича древноегипетската богиня на магията и живота Изида. Стените на фабриката са се скътали на няколко метра над асфалтовия път между тепето и гърба на Стоматологичния. Аз знам, че има нещо горе, но не смея да се кача. Знам, че там се навъртат разни типове. А и ме е гнус, пълно е с всякакви отпадъци, някви ходят по нужда там, виждал съм ги, отбеляза Иван Чатлов, който всеки ден минава покрай бившата фабрика на път за работа, но никога не е хвърлял поглед на тайнственото място.

Районът наистина е заприличал на бунище. И не случайно. Там в момента бродят всякакви тъмни субекти. А в самите останките от Изида шетат други фабриканти- жриците на платената любов от района, които естествено не дялат павета, а други работи. Невидимата площ с естествен каменен параван е любимото място и работна площ на мургавите приятелки на нощта, които обслужват клиентите си там. Направо ги дърпат от алеята нагоре. Ето я таз хубостница тъкмо това е намислила, сочи един от събеседниците ни кротнала се на пусия върху гранитен камък пеперуда. Едно време като деца, си играехме горе на фабриката. Викахме й крепостта, защото бе с огромни стени. Но ги изкрадоха. Разни хора цели къщи си вдигнаха навремето с тези камъни, спомни си 85-годишният дядо Недялко, който бе излязъл на задължителната обедна разходка на тепето.

Очаквайте продължение на поредицата за пловдивските павета

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.