Превърнаха наследство на Борис Димовски в Стария град в кенеф

Неизвестни налепили фаянс върху фрески и карикатури в бившата Къща на архитектите

Борис Димовски и Радой РалинОмерзени и гневни ще се чувствате след прочита на следващите изречения. Колкото повече се ровим в мъртвите и изцапани красоти на Пловдив, толкова повече и ние оставаме погнусени.
Във втория епизод от поредицата „Изоставените“ ще пишем за съсипано наследство на покойния великан Борис Димовски. Завещание във формата на фрески и карикатури, превърнато от предприемчив стопанин на бившата Къща на архитектите в Стария град в… обикновен кенеф.

Когато семейство Гюлеви взимат с мъки и тежка борба архитектурното бижу в Стария град, за да го превърнат в хостел Old Plovdiv, влагат цялото си сърце, въображение и почитайки традициите, възобновяват всеки детайл. За да се превърне това, което е днес бившият ресторант Жанет- едно от най-предпочитаните кътчета за нощувка не само в Пловдив, но и в България. Фамилията инвестира много средства и усилия за успешния си проект. Но въпреки всичките им малки победи, има нещо, което не им дава мира- за онова, което е било погребано завинаги от предишни собственици. 

Бившата Къща на архитектите днес е хитовият хостел Old Plovdiv, за жалост обаче собствениците му не могат да възстановят работите на Димовски по стените В процеса на работа стигат до тоалетните на бившия ресторант Жанет. Оказва се, че след като махат окачения таван, изплуват едва 20 сантиметра от великолепните фрески на Борис Димовски. Върху работите на починалия през 2007-а година велик художник, график и карикатурист са налепени най-обикновени фаянсови плочки. Така някой се е поклонил пред Димовски, като го е превърнал в тоалетна.
Гюлеви издирват познавачи за обяснение, съвет. Срещнали се с хора, виждали, чувствали и пили край работите на Димовски в едно друго време. Когато бохемата не бе изпразнена от съдържание дума, с която днес нелепо се опитваме да рекламираме града си. Бившата Къща на архитектите е била едно от любимите места на майсторите на четката и перото. Дворът и самото фоайе помни невероятни бохемски рапсодии. Правили са се епохални купони.  Кътчето в полуподземието е било напоено с аромат на тежък тютюнев дим, скоч и вино, а стените още помнят разговорите за политика и секс, за изкуството и живота.
За беда въпреки опитите и желанието на Гюлеви, творбите на Борис Димовски по стените са погубени завинаги. Заради 16 плочки от хипермаркет в безвкусен стил. Не можем да добием представа какво е имало под фаянса. Наследихме един фаянс, за жалост. Ние сме тези, които най-много страдат. Най-комерсиално и откровено ще кажем, че историята продава, казват един през друг членовете на семейството. Те си спомнят за Стария Пловдив от преди около 30 години. Пълно с пловдивчани, много столичани, туристи, прекрасни ресторанти. Преди имаше бохема в града, сега има селяни. Ние сме кореняци пловдивчани и си искаме това време. Борис Димовски почина. Завинаги е погубено наследството му тук. Има теракот, който , ако се махне ,ще паднат и изображенията. Правени са около 80-те години, разказва Христо Гюлев.
Не е ясно кой е затрил с лека ръка завещанието на големия художник и карикатурист. Последните 18 години в бившата Къща на архитектите се сменили редица наематели. Не се знае кой носи отговорност за превръщането на духа в кенеф. Най-малко и най-меко казано този, който го е сторил , е ненормален. Това е човек, който не е оценил нещата. Решил е, че трябва да направи помещението функционално за неговото удобство. Нямал е ниво и база на култура, казват семейство Гюлеви.

Чужденците не търсят метални сгради и стъклария- те си ги имат. Те търсят различното, автентичното, красивото. Това трябва да търсим и ние. Можем да ги впечатлим с култура, не с кич. Явно обаче творбите умират заедно с творците. Поне наследството им в градска среда.  Очаквайте следващите епизоди на „Изоставени“, които ще звучат като реквием за загубената духовност.

Очаквайте и подробен репортаж за чудния хостел Old Plovdiv.