Беседка в Пловдив носи Вазовия дух

Мильо Ангелов възстанови с двете си ръце бижуто на улица Велико Търново

Петя Терзийска

Ярък символ на дълбока духовна култура и висша класа аристократизъм е скрит в задния двор на къща на може би най-красивата пловдивска улица Велико Търново. Паметникът всъщност за мнозина е едно занаятчийско вплитане на дървесина, но всъщност е спотаявана с годините емблема на типичния пловдивски дух, прословутата филибелийска култура и начин на живот. Става въпрос за една  беседка, която без никакво съмнение е произведение на дърворезбарското изкуство. Тя е скътана между дебели дувари във великолепна вековна къща, подобна на средиземноморска хасиенда. Беседката се появява като естествено продължение на стабилната тухлена постройка и съвършената екстериорна работа на архитектите, работили по улица Велико Търново през 1914г. Първоначалният облик на градинското място за отдих и блага ракийка се появява през 1914 година в двора на пловдивския индустриалец Лука Личев. Именно той е човекът, който е искал да се наслаждава на голямата си фамилия под звездите в тази особена конструкция.

Всъщност, голямата културна и духовна ценност на беседката на улица Велико Търново 15 е животът, който е кипял под купола й, на чийто връх за разкош е стърчал солиден гръмоотвод. За бохемията, която се е вихрела в рамките на няколкото квадратни метра между зелените дървени греди, се носят легенди. Особено след посрещането на патриарха на българската литература Иван Вазов в Пловдив. Събитието е било внушително, а самият Дядо Вазов е бил близък приятел с индустриалеца Личев. Известно е, че именно в Пловдив Вазов създава едни от най- внушителните си творби и дейно участва в обществения и културен живот на града. След посещението на Вазов беседката започва да води свой самостоятелен живот, който сякаш излиза от рамките на фамилната къща на Личеви. Там са умували и поети, и писатели, вдъхновение са търсили художници, бизнес идеи са раждали предприемачи.

Въпреки усилията обаче с годините дървото се руши. Беседката първо се накланя на една страна, а после започва да става опасна. Пада сама заради изгниване на гредите. Днес обаче тя блести с пълната си прелест, напълно възстановена. Реконструкцията й е осъществена по архивни снимки от небеизвестния богат индустриалец Мильо Ангелов. Той изгражда отново мини постройката с двете си ръце и с невероятните си умения. В момента Ангелов е на 92 години, живее във Венецуела и се радва на живота. Благодарение на него пък Пловдив се радва отново на една, макар и малка, но изключително важна духовна и културна ценност.