Архитектите за Площад Централен- трябва пространствена визия, не работа на парче

Кметът: Гражданите ще изберат най-добрия проект след като журито посочи трите най-добри

Общо десет хиляди лева е наградния фонд в конкурса, архитектурни студия участват за имидж

Общественото обсъждане за проекто-заданието на архитектурния конкурс за площад Централен напълни до тавана пленарната зала на общинския съвет. Това се случи само 15 минути след завършилия при пълно фиаско публичен дебат за Бюджет 2014. Организираната от Sofia Architecture Week 2013 дискусионна среща обаче предизвика огромен интерес от професионалните гилдии на Пловдив- архитекти, ландшафтни архитекти, инженери, урбанисти.  Символичен домакин бе възложителят- общината, представена от кмета Иван Тотев и заместника му Димитър Кацарски. Искам да подчертая още в началото, че това е първата от много дискусии по повод най-важния проект за Пловдив и за нашия мандат-
площад Централен. А и като гледам пълната зала явно визията на площада е по-важна от визията на Бюджет 2014. Очевидно това, което ни предстои , ще е най-големият и траен отпечатък за града, който се надяваме да оставим.  Държа обаче да подчертая, че няма да се бърза, ще се стъпва бавно, и плавно, ще опипваме почвата. Бърза работа нямаме, трябва да има пълен консенсус по този въпрос, каза градоначалникът. Асен Асенов от платформата Едно, която организира най-големия архитектурен форум, допълни, че предложенията, забележките и идеите за проекто-заданието трябва
да се пращат до 5 декември.
Авторите на проекта за заданието – архитектурната група WhATA представиха пред аудиторията предложението си за основните критерии, по които да се движи конкурса. Те са извадили Пощата от заданието, тъй като е частна собственост, но всички в залата бяха категорични, че сградата не може да бъде изключена от общата визия и ще трябва да се вкара в проекта. Те акцентираха в дизайна, в социализирането на археологията, да се вземат предвид комуникациите, икономическата страна от
проекта, технологиите, които ще бъдат използвани за реализирането му. Какво следва. Очаква се становище от Института по паметниците на културата, за да се определят ясно действащите режими на територията на площада. След това са предвидени тестване на заданието с архитекти. След което одобрение от експертния съвет към общината и обявяване на конкурса. Той ще бъде обявен както у нас, така и в много специализирани издания по целия свят с ясна мисия- да участват много международни студия.
Диалогът започна с една от основните спорни точки според по-възрастните архитекти- че се акцентира силно на дизайна, за сметка
на цялостното организиране на пространството. Притеснявам се, че се концентрираме върху декоративното оформяне, а не пространственото. Площадът е разоран от неуспешни и недовършени намеси през годините. Трябва да се решат първо пространствените проблеми, да се гледа в проекция. Да се говори с частните собственици, защото те са неизменна част от бъдещия проект, посъветва арх. Величко Куртев. Дизайнът е част от цялостния продукт, отговориха млади архитекти. Това уникално пространство трябва да има уникално решение. Площадът не е транзитно пространство, а полифункционално такова, което в момента е неорганизирано. Събира много функции. Трябва да се обърне специално внимание на
зелената система като елемент на това пространство. А археологията да влезе в живота, да стане елемент от него, а не просто да се експонира, вметна арх. Топалова. Не трябва да се работи на парче, подкрепи я залата.
Десислав Илиев от Гражданското жури и препоръча приемствеността в този проект да не се влияе от местната власт, да има прозрачност в разходваните средства, да се изготви задълбочен икономически анализ и бизнес план.
Арх. Богданов попита какъв ще е наградния фонд в конкурса. Избраният проект ще спечели 8 хиляди лева, другите два от призовата тройка- по две хиляди, отговориха от организаторите на проектто-заданието. Как смятате за 2 хиляди лева да накарате
световноизвестно студио да работи върху този проект, не е ли малък стимула, допълни Богданов. Тук парите в никакъв случай не се основното. Говорим за имидж и слава, тъй като това може да се окаже най-значимия проект в България, отговориха от архитектурната група WhATA.
Архитект Бакалова постави въпроса защо не са изяснени моментите с авторските права на евентуалния победител в конкурса, тъй като в предложението за проекто-заданието, те отиват в полза на общината. Не е редно друг да довърши този проект в техническата му част. Чувам този въпрос за първи път. Който спечели той трябва да довърши проекта. Авторските права са си за победителя, реагира Тотев. Тук всички сме на една страна. Ако трябва през месец ще се събираме. От трите проекта на финала гражданите ще изберат своя чрез
широко допитване, обяви намеренията си кметът. Как ще се измери гласът на народа, попитаха архитекти градоначалника. Журито да посочи победителя? Ами ако решението му не бъде одобрено от гражданите, които в крайна сметка са ползвателите на конкурса, каза кметът, с което даде знак, че крайната дума за мащабния проект ще е на пловдивчани. Арх. Владимирова контрира, че това решение трябва да се вземе от специалисти, а не от община и граждани. Малко рано минахме на тема победител и как ще бъде избран. Тук показваме волята на общината да направи този проект, отговори Тотев.
Арх. Вили Раева предложи да се разшири обхвата на заданието и то да стигне до Голямата базилика. Това е най-важно-пространствената рамка. Центърът на Пловдив е разоран от несъгласувани решения, каза на свой ред арх. Дяков.
Другият основен въпрос- как ще се финансира проектът и колко ще струва, кметът прие много спокойно. Колко ще струва- рано е още, тъй като няма проект. Но това е въпрос, който няма никакво значение. Източници за финансиране има. Единият вариант е от европейска програма  Региони в растеж. А защо не да отделим средства от собствения си бюджет. Както бе финансиран ремонта на Дома на културата- с над 20 милиона от общинската хазна. Виждаме, че може да стане. Пари ще намерим. Имаме воля. Да го направим, призова кметът.
Изненадващо, на обсъждането почти нямаше искри. Очакваха се и нападки срещу местната власт, но такива не последваха. Кметът дори бе похвален от много от архитектите за идеята за международен конкурс и демонстрираното желание за реализирането му. Аплаузи, вместо дюдюкания. Това бе важно. А най-важно, е че мина позитивно и работещо. Стартирахме, а сега трябва да продължим, коментираха организаторите на събитието.