Автор: Цветомир Цветанов
Скорошно социологическо проучване показва, че едва 34% от българите са участвали някога в доброволческа инициатива. Какво е отношението на Поколението Z, наричани още „зумъри“, към безвъзмездните дейности в полза на обществото? Какво им дава доброволчеството? Има ли практически смисъл в това?
Участници:
Радостина Йорданова, доброволец към най-голямата хуманитарна неправителствена организация “Българския младежки червен кръст”
Галина Йорданова, главен специалист към Български червен кръст Видин
Ивайло Петков, представител на Поколението Z с богат опит в доброволческия сектор
Франсоа Ронво, директор на „гражданска служба“ в Белгия (продукция на RTBF – Belgium)
Доброволка от Белгия, фокусирана върху климатичните проблеми (продукция на RTBF – Belgium)
По данни на „Евробарометър“ едва 12% от българите участват редовно в доброволчески дейности, при средно за ЕС – 24%. Според представители на доброволческия сектрор, все по-малко млади хора проявяват интерес към безвъзмездната работа в полза на обществото.
Въпреки всичко не липсват изключения, ярки изключения от пъстрия свят на Поколението Z. Такъв положителен пример е Радостина Йорданова, доброволец към най-голямата хуманитарна неправителствена организация “Българския младежки червен кръст”.
„Доброволчеството не е загуба на време. Трябва да има желание, нищо друго не се изисква. Някои смятат, че е скучно, но не, не е скучно и не изисква много време“, обяснява Радостина.
„Последните години поддържаме постоянна бройка от доброволци, но би ми се искало да са повече. Да си доброволец към Младежкия червен кръст дава не само знания, но и опит, нови запознанства, знания. Има неща, които не се учат в училище, а само тук“, споделя своите впечатления от доброволческата дейност на днешните млади хора Галина Йорданова, главен специалист към БЧК Видин.
Българският младежки червен кръст разполага с близо 20 000 обучени доброволци, които са готови във всеки момент да се включат в хуманитарни акции в подкрепа на хора в беда. Сред тях е Ивайло Петков, който, въпреки че е само на 20-ина години, има богат опит в доброволческия сектор:
„С доброволческа дейност се занимавам от близо 10 години. Всичко започна в 6 клас с един Младежки общински съвет за превенция на зависимостите. Бях много активен, избраха ме за председател на този Съвет. След няколко години станах доброволец към Младежкия червен кръст, защото мечтата ми беше да се науча да спасявам човешки живот. Живеем в материален свят, в който хората са увлечени от материалното, а аз не мога да се примиря с това. Ако всеки прави по едно обществено полезно деяние всеки ден, ще заживеем в една много по-уредена и чиста обстановка.“
Все още обаче доброволчеството в България не е нормативно регламентирано. Белгия обаче е една от страните в Европейския съюз, която има пресен опит в това отношение. Преди няколко месеца там бе приет нов закон, който дава правен статут на т.нар. „гражданска служба“. Това е програма за доброволчество за млади хора на възраст от 18 до 25 години. Тези доброволци 6 месеца помагат на неправителствени организации или в обществени услуги за възрастни хора, бежанци или екологични инициативи и т.н., обяснява Франсоа Ронво, директор на „гражданска служба“ в Белгия.
Гражданската служба помага на доброволците да направят личните си каузи обществено полезни, добавя доброволка от Белгия, фокусирана върху климатичните проблеми.
През април тази година Народното събрание в България прие на първо четене Закон за насърчаване на доброволчеството. Политическата криза и поредните предсрочни парламентарни избори обаче засега стопират окончателното му приемане.
Подкастите от поредицата „Generation Z / Поколение Z“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
