Ужас: Заради мизерията в спортните зали крачетата на малките борци гъбясаха
Хора, положението е трагично, убиваме детските мечти и спорта си, крещят треньори
Иван Кирев
Тъмните и студени съблекалниИма неща, които не се купуват с пари, казваше се в една реклама. Няма съмнение- едно от тези неща е детското щастие. То се придобива. В мечтите, в игрите, в спорта. Ако за първото държавата може да помогне минимално, в третата е задължително да участва. Особено в спортен град като Пловдив, където детето трябва да е на стадиона и в спортната зала. Затова родителите искат техните отрочета да тренират, а не да ходат в компютърните зали. Но как да иде едно дете в спортната зала, като там няма ток и вода, а таванът а-ха да падне върху главате му. А в компютърната зала е светло и топло. За да е топло и светло, трябва стопанинът да се е погрижил. В случая обаче очевидно Министерството на спорта не полага нужните грижи за Спортното училище, което е под негова шапка вече. В залата за борба в Спортното може да се прави световно първенство по жмичка. Там не мислят как да градят олимпийски шампиони, а как да се справят с тъмата и студа. Ток няма, вода също. Дори и студената са я спрели. Общината също трябва да направи нещо по въпроса. Институции задействайте се, вайкат се треньорите в студената зала. Да вземем една ледена пързалка да направим тук- по лесно ще е, само да изчакаме и таванът да протече и да замръзне подът на стайна температура, коментират тъжно и с ирония спортните деятели. А възпитаниците им тренират вече с гъбички по краката, защото хигиената в такива условия е невъзможна. Колкото до ледената пързалка- тя е напълно реализуема в спорната зала за борба Тракиец, където общината все още не е ремонтирала покрива, а той тече ли тече.
Чешмата е пресъхналаСлед месец се стъмва в четири часа следобед, как ще тренират малките, не можем да кажем, оплакват се още борците. Пътят към съблекалнята е като игра на Сляпа баба- малчуганите се опитват да уцелят вратата, тъй като шалтерът е дръпнат. Ако пък искат да се изкъпят – това е вече хипер лукс. Могат да го направят единствено у дома. Поне спортната злоба дано им остане след такива перипетии. Такава, каквато велик направи Христо Стоичков. Закърмен със зло мляко, както казват за него в Барселона. След като явно Министерството нехае, общината също трябва направи нещо съществено по въпроса. Защото на принципа среща след среща нещата не сработват. Кучетата си лаят, керванът си върви. Гъбичките по детските табани се множат. Разговорите са безсмислени, когато спортната база се руши и децата патят от това. Така остава единствено да се надяваме за спортното зло мляко, с което да е закърмено някой от стотиците спортуващи малчугани. Но такива се раждат едно на осем милиона.
