От доста време следим един интересен автор и драматург, който се интересува от нещата, които се случват в България и не само. Впечатлява ни със своята проницателност, а му имаме доверие, заради добрия вкус, който проявява и таланта, който има. Стефан Иванов е автор на стихосбирките „4 секунди лилаво” (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” (2004), „Списъци” (2009) и „Навътре“ (2014). За „Списъци“ е номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“. „Навътре“ е номинирана за първите награди за литература на НДК. Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011). Съавтор е, заедно с Иван Добчев, на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. От 2003 г. публикува многобройни текстове в различни издания. Превеждан е на английски, френски, немски, гръцки, сръбски и други езици. Публикуваме негов пост във фейсбук от преди няколко дни, който ни хареса заради изказа и прецизоността си.
„Ситуацията (не само) в България прилича на неприкрито, посредствено систематично убийство на спящ човек, натикан в ъгъла, който или се е въоръжил с нехайство към собствената си екзекуция и я наблюдава с хладен или горещ отказ, цинизъм, кибицизъм, сарказъм, агресия, ирония, алкохол, ядене и престъпване на писани и неписани правила и закони или се опитва да свърже двата края – по възможност в дъга или усмивка, да живее достойно, приятелски, светло, здраво, честно, да гласува, да не се отдава на апатично отчаяние и някак жизнеутвърждаващо да преглътне очевидния факт, че открай време е на страната на загубилите и в отредения промеждутък иска да сподели нещо смислено, а не да окраде ближния и да прецака далечния. А всъщност – междувременно се изнамират лекарства и лечения за тежки болести, слънцето свети и топли все по-горещо планетата, хора си варят сладко от череши, берат билки, поливат цветя, пеят, целуват се, правят баница и вече са си догледали сериала, дочели книгата и търсят още малко неделна тишина, красота и утеха преди да обядват, преди да настъпи дългия смълчан следобед и със сигурност не желаят допълнителна радиационна доза безсмислие от страшните и сервилни медии, политици и други самодостатъчни, жестоки и фалшиви герои, които са хора само формално и наужким, ако се съди по нечовешките им действия. Хубаво лято“.
Текстът е публикуван със съгласието на автора. А ето и блога му: http://siv.sofiascape.com/.
