От реставрацията на Малката и Епископската базилика до ръководството на „Старинен Пловдив“ – професионалният път на художника-реставратор, отличена с национална награда и Почетния знак на президента
Проф. д-р Елена Кантарева-Дечева е художник-реставратор, преподавател и специалист по опазване на културното наследство, чието име е свързано с едни от най-значимите археологически обекти в Пловдив. От десетилетия тя работи в областта на консервацията на антични мозайки, а през последните години професионалният ѝ път е свързан и с ръководството на Общински институт „Старинен Пловдив“.
Кантарева-Дечева завършва Националната художествена академия през 1989 г. със специалност „Консервация и реставрация“. Започва работа в областта на опазването на античните мозайки като реставратор в Националния институт за паметниците на културата, а по-късно работи и в Археологическия музей в Пловдив. През 1997 г. специализира консервация и реставрация на живопис в Центъра за художествена консервация в Уилямстаун, САЩ.
Тя е член на секция „Реставрация“ към Съюза на българските художници, на Асоциацията на реставраторите в България и на Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM). Преподава в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив.
Мозайките на Филипопол – работата, с която е най-разпознаваема
От 2015 г. Кантарева-Дечева проектира, ръководи и участва в реставрацията на подовите мозайки на Епископската базилика на Филипопол. Работата по обекта е част от мащабен проект за консервация, реставрация, експониране и социализация на археологическия комплекс.
снимка: архив Под тепето – Бойко Борисов на Епископската базилика: Това е голямо богатство! (ГАЛЕРИЯ)
Преди това, между 2011 и 2014 г., тя ръководи дейностите по консервация и реставрация на мозайките в Малката базилика в Пловдив. Сред проектите, с които е свързана професионалната ѝ биография, е и античната перистилна сграда „Ирини“ с подови мозайки от V–VI век.
За работата си по Епископската базилика и за професионалния си път Кантарева-Дечева разказва и в интервюто „Доцент Елена Кантарева-Дечева, лечителката на мозайки: Разказ за себе си и за Базиликата“.
Отличия за приноса към културното наследство
През 2020 г. екипът, работил по реставрацията на Епископската базилика, получава награда „Пловдив“ в категорията за опазване на културното наследство и съхраняване на паметта. През 2023 г. Кантарева-Дечева е отличена и с наградата „Борис Христов“.
През май 2025 г. Министерството на културата ѝ връчва национална награда с почетен плакет за високи постижения в областта на културата и образованието.
Под тепето съобщи за отличието непосредствено след церемонията в София.
На 14 май 2026 г. президентът Илияна Йотова връчва на проф. д-р Елена Кантарева-Дечева Почетния знак на президента за академичния ѝ принос, заслугите ѝ към българската школа по стенопис и работата ѝ за съхраняването и популяризирането на културното наследство. (виж снимката на корицата)
През май 2024 г. гражданска инициатива предлага Кантарева-Дечева за званието „Почетен гражданин на Пловдив“. В Общинския съвет са внесени 166 подписа и подкрепящи писма от културни организации. Предложението обаче не стига до гласуване в местния парламент – „Предлагат доц. Кантарева за Почетен гражданин на Пловдив“.
От заместник-директор до ръководител на „Старинен Пловдив“
Кантарева-Дечева става заместник-директор на Общински институт „Старинен Пловдив“, а през юни 2021 г. е назначена за временно изпълняваща длъжността директор. Това става след скандалното уволнение на предшественки ѝ Богомил Грозев.
По-късно тя печели конкурс за директорския пост и продължава да ръководи института, отговарящ за опазването, управлението и популяризирането на архитектурното и историческото наследство на Стария град.
На 16 октомври 2026 г. Общината освободи от длъжност проф. Елена Кантарева-Дечева с мотив навършена пенсионна възраст. Така приключва управленският етап от професионалния ѝ път в общинския институт „Старинен Пловдив“, но не и дългогодишната ѝ работа в областта на консервацията, реставрацията и опазването на културното наследство.
