Контражур за Никулден

Златен дядо Николай черпи с рибена чорба гладни хорица за празника

В пълен контражур премина днешния църковен празник за Никулден. Злато, лимузини, охранители, скъпи дарове от една страна. И сивота, празни стомаси, торбички за храна, мизерия и немотия от друга. Десетки дзиндзирикаха в студа на опашка за рибена чорба, къкреща в подвижна каравана с надписи Болярка, докато митрополитът водеше сякаш безконечната празнична литургия в Св. Богородица заедно с висшия духовник от Йопия Дамаскин. Хорицата се тълпяха с торбички, с надежда за подаяние във вид на храна. Бутаха се безсилни с лакти, за да се доберат в близост до ароматните казани с топла супичка. Немощна женичка хапеше сиромашки устни, притисната от тълпата и двама здрави мъже, които бяха сключили здрав захват с ръце, за да отбиват гърчавите тела.
Гладът бе по-силен от вярата. Празният стомах бе по-шумен, стържещ и кух от камбаните, които биеха така тържествено. Клетниците трепереха в колона повече от час и половина и се надяваха църковното войнство да излезе от храма, та да вкарат нещо в гърла и кореми. Малко след 12ч. злато заблестя покрай мрачните, тъжни, съсипани физиономии. Владиката излезе от Св. Богородица и се запъти към казаните, за да освети чорбата. Блестеше като диамант в речно корито. Като кюлче в мина за въглища пък биеше на око игуменът на Бачковския манастир дядо Борис, който с досада се прозяваше пред повехналото множество. Само на три метра от гънещата се от немотия колона църковните велможи бяха гарирали лимузините си. Борис оглеждаше доволно Мерцедеса си, модел S класа (твърде стар за разбиранията му, както е споменал наскоро). А личният гард на владиката местеше постоянно фамозното му Ауди А8, тъй като бе заприщил малка пресечка, от която някакви хора зареждаха някаква стока за някакъв ресторант. Докато лъскавото возило
Дядо Николай, следван от духовници и гардовесе мърдаше напред-назад, от калниците му се вееха импозантно и духовнически някак флагчета с емблемата на митрополията. Другият личен владишки гард гледаше строго изпод очилата си, да не би някой да засвидетелства по-силно вярата си в Господ, чийто проводник се води Николай.
Изненадата за гладните бе неприятна, тъй като службата продължи на открито още десетина минути. После митрополитът освети казаните с чорба, даде на двама-трима да целунат кръста и след десет минути хвърчеше с лимузината към луксозните си покои, където посрещна височайши гости. Над сто човека се стълпиха, пак на опашка, но пред митрополията, за да окичат дядо Николай със скъп дар за именния му ден. Там бяха и политици и мастити бизнесмени. Струпаха купища от дарове и си заминаха. А в това време гладните не изгониха сиромашията с порция рибена чорба и се наредиха за втора. Но нямаше. За тържеството бяха
отделени едва 450 лева, както подочу Под тепето. Колкото са 450 свещици, продадени за няколко минути пред Св. Богородица. Колкото струва само единият дар за владиката. Колкото е цената на флагчетата на калника на Аудито му. Или колкото е една четвърт от лятата джанта на лимузината му. Блажени са вярващите…
Старо ми е Мерцедесчето, мисли си вероятно дядо Борис