АктуалноЗабравеният градИзбор на редактораКултураМненияНовиниОбщина Пловдив

Земята под сградата на БНБ се оказа на 100% частна

Градската управа заяви намерения да превърне бившата сграда на БНБ на Малката главна във филиал на Археологическия музей на пресконференция днес. Идеята на администрацията обаче изглежда не просто сложна, но и почти нереализуема на този етап. Неслучайно на днешния брифинг в заседателната зала на общината нито кметът Костадин Димитров прозвуча убедително в намеренията си, нито заместникът му Пламен Панов, нито поканеният за срещата с журналистите директор на РАМ доц. Костадин Кисьов.

Причината за това е един прост факт, за който до този момент никой не бе отварял дума. Оказа се, че цялата земя под сградата е частна собственост. Бе ясно, че „Булбанк“ притежава крило от самата историческа постройка, но се оказа, че банката е собственик и на целия парцел под нея. А това поражда основателни съмнения дали в общинската част от така ценната сграда на Малката главна може да се случи друго, освен външната реставрация.

Иначе концепцията бившият клон на БНБ в центъра на града да се превърне във филиал на Регионален археологически музей се е сторила най-подходяща и удачна на членовете на журито от идейния конкурс „Трезор за идеи“, който събра общо 42 предложения за функционалността на старата банка.

„Нашето решение е сградата на БНБ да стане филиал на РАМ. То е провокирано от това, че музеят страда от недостатъчно място за експозиционна площ и има изключително много непоказани артефакти“, заяви кметът Костадин Димитров. Нито той, нито Пламен Панов уточниха как точно и с какви средства ще бъде реализирано това решение. Вероятно защото самите те не са убедени, че скоро то може да е на дневен ред.

„Възможно е там да бъде направен филиал на Археологическия музей. Но земята под нея е на банката и тя трябва да бъде съгласна с функцията на сградата в бъдеще“, заяви директорът на РАМ доц. Кисьов. Той подчерта, че е провел комуникация с представители на „Булбанк“, които го уверили, че са добронамерени към идеята общинската част от сградата да стане музей. Доц. Кисьов обаче подчерта, че най-подходящите зали за експозиционна част в него се намират в крилото на частната банка и за да има добро решение казуса общината трябва да направи опит или да закупи земята и частта от постройката от „Булбанк“, или да търси опции за замяна. В противен случай трябва да се търси становище от финансовата институция за всеки един пирон, който следва да бъде забит.

„Имаме проблем не само с експозицията, но и с фондовите хранилища. След 2 години нашите ще бъдат напълно изчерпани, а на година при нас постъпват между 2 и 3 хиляди експонати от археологически проучвания, които в Пловдив се правят през всичките 12 месеца заради усиленото строителство. След две години няма да има къде да съхраняваме тези експонати. Сградата на БНБ дава естествена идеална възможност за това с наличните си трезори и дори работещи каси. Най-подходящите експозиционни зали обаче са в крилото на „Булбанк“- те са идеално дълги за тази функция. Може би следва да се търси възможност за откупуване или замяна за частта на банката, която притежава и цялата земя под постройката“, коментира доц. Кисьов.

Той допълни, че експонирането на артефакти в общинското крило ще е много сложно, тъй като вътре са възможни минимални намеси заради това, че цялото здание е паметник на културата, ведно с банковия салон. Административните помещения по горните етажи пък са малки за експозиционни цели.

Доц. Кисьов подчерта, че има още две възможности за филиал на Археологическия музей- сградата на Централна поща и археологията на Понеделник пазара. И двете обаче са частна собственост, а притежателите им имали големи финансови изисквания. За да се стигне до добър резултат там, общината трябва да проведе сложни преговори, но на този етап това изглежда почти невъзможна за постигане цел.

Ивайло Дернев

Един от създателите и главен редактор на сайта Под тепето.… More »

Един коментар

  1. Ами то си имаше чудесен проект за археологически музей върху археологията на Понеделник пазара. И беше построен на груб строеж, но тогава дойде демокрацията, а с нея и демократите. И в един момент на Гърневски му хрумна да изтегли банков заем, залагайки строежа, терена и археологията. И когато не можа да върне парите, банката стана собственик и го продаде. Новият собственик опита да впечатли обществеността с някакви нови идеи за плътна застройка с жилища, магазини и заведения, по едно време имаше и стъклен асансьор до върха, където сега е онзи уродлив параклис. Всъщност единственото хубаво нещо е, че все още нищо не е построено.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина