Колко улици в Пловдив носят женски имена?
Източник: Lost in Plovdiv
Из улиците на Пловдив се крият истории, достойни за роман. Зад всяко име на табела стои живот, белязан от смелост, себеотрицание и вдъхновение. В този текст ви представяме дамите, чиито имена оживяват в ежедневието ни чрез пловдивските улици и булеварди.
Ул. Лейди Странгфорд в район Централен
Тя е с дължина точно 342 крачки или около 250 метра. Кръстена е на британката с голямо сърце, която с всички сили помага на страдащите българи след кървавото потушаване на Априлското въстание – Емили Ан Бофорт, по съпруг Лейди Странгфорд. Улица с такова наименование има и в столицата.
Интересът ѝ към България произтича от съпруга ѝ, който е дългогодишен дипломат в британското посолство в Истанбул, специалист по Източния въпрос и активно подкрепя българите по време на борбата за църковна независимост. Двамата се запознават при доста необикновени обстоятелства, а именно по повод негов остра рецензия на книга за египетските гробници и сирийски светилища, която дъщерята на дългогодишния флотски адмирал Бофорт публикува. Вместо да се намразят, те се влюбват и сключват брак на следващата година.
Трагедията и нерадостната съдба на България през 1876 г. силно трогва дамата и тя се обръща с призив към британската общественост и европейците в Цариград да подпомогнат българите и създава фондация за набиране на средства, наречена „Bulgarian Present Relief Fund“. Чрез нея са събира повече от 30 000 лири, с помощта на които са оборудвани болници в 6 от най-пострадалите селища. Младият тогава Иван Вазов ѝ посвещава стихотворение, част от стихосбирката „Тъгите на България“.
Бул. Княгиня Мария Луиза в същия район
Една от централните пътни артерии под тепетата е с дължина около 1,67 км и се простира от бул. Цар Борис Трети Обединител“ до Централна поща, след това пресича бул. Източен и стига до ул. Лев Толстой срещу Централни гробища.
Носи името на княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска, първа съпруга на Цар Фердинанд и майка на Цар Борис.Произходът ѝ е от династията на Бурбоните – управлявала в продължение на векове чрез различните си разклонения Франция, Испания и Южна Италия. Най – големият ѝ син – Борис, царува над България в продължение на четвърт век.
Княгиня Мария Луиза се занимава активно с благотворителност и е погребана в католическата катедрала Св. Лудвиг в началото на булеварда. Саркофагът ѝ е изработен от известния италиански скулптор проф. Джентиле.
По време на комунизма булевардът сменя името си на Лиляна Димитрова – комунистическа функционерка, развивала нелегална дейност, която след полоцейска блокада и престрелка се самоубива.
Ул. Недялка Шилева в Тракия
Недялка Шилева е родена през 1867 година в село Голямо Конаре, днес град Съединение. Получава основно образование в родното си село, а гимназиалното си в Пловдив. След като завършва своето учение, работи като учителка и преводачка. И тя, като другите българи в Източна Румелия, не остава безучастна към разделението на България. Едва 18-годишна, тя взима активно участие в Съединението. Със сигурност голямо влияние върху нея има и нейният, по това време все още годеник, Продан Тишков Проданов, известен още като Чардафон Велики. През 1885 година младата девойка ушива знамето на Голямоконарската чета.
Като част от Хвърковатата чета, Недялка Шилева се представя достойно в задачите си и е наречена от съвременниците си Голямоконарската Райна княгиня..
Ул. Райна Княгиня в район Северен
Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, широко известна като Райна Княгиня, е българска учителка и акушерка. Известна е с това, че е ушила главното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски. След бунта е заловена и изтезавана в Пловдивския затвор, а впоследствие поради дипломатическа намеса е освободена и изпратена да учи в Москва. Там се посвещава на медицината и става първата дипломирана акушерка в страната ни.
Източник: Lost in Plovdiv
