Художникът гостува със Седмия хълм в галерия Резонанс
Художникът Наско Хранов ще подреди седем павета в ексцентрична изложба в галерия Резонанс. Вернисажът Седмия хълм, който ще включва и живопис на пловдивския маестро, ще бъде открит на 19 октомври в 18ч. Хранов подготвя новия си проект от повече от месец. Авторът съживи седем парчета гранит, колкото са (или бяха) пловдивските тепета, със седем различни стиха на седем известни поети и поетеси. Всъщност всяко паве е уникално. Има неописуема форма, вечен живот и дори специфичен отблясък, обяснява авторът. А ето какво написа близкият приятел на Хранов- Александър Секулов по повод предстоящата изложба:
„Най-лесното е да кажем, че Атанас Хранов е отдал почит към българската литература. Че е направил книга от камък, събрала няколко прашинки от словото, живяло и звучало, живящо и звучащо сред безвремието на вечния град.
Че е открил онези бели стихове, които празнуват живота, събират крехката му красота и я превръщат в осъзнат празник. Които подкрепят слабия човек и го пренасят към куража, умението да обича и признателността.
Такива бели стихове в българската литература има малко. Възхвалата на живота, светлата поезия на дишането винаги е оставала разпиляна, недовидяна, нека признаем – неразбрана и неразбираема за четящия българин. 
Той, четящия българин, предпочита поетът да протестира, да се бунтува, да въстава и, в края на краищата, да загива. За него веднага има ореол, място в читанките и…забрава.
Помнят го и не го четат.
Преподават го, но не го разбират.
Почитат го и така го отхвърлят.
Скръбта, страхът, ужасът, стонът, проклятието, саможертвата, крайното отчаяние, героичния жест са превзели огромната територия на българската поезия, а и на българската литературата изобщо. В тях животът е неуютен и предизвиква тъга.
Малко място в нея има за това как да се живее щастливо, как да се изпитва радост от безценния дар на Бога. Почти не се срещат прекрасни като лирика и светли като емоция стихове, които укрепват вярата, премостват те към вечните въпроси. Които те уравновесяват. Връщат ти хармонията.
В този дълбок и особен поглед към българската поезия е ценното в жеста на Атанас.
Сякаш го е направил, за да убеди себе си, че не е сам в тази дълбока вяра в живото, в извиращата възхита от света, в непреодолимото си преклонение пред красотата. Да се увери, че освен цветове, има и думи.
Да, всичко това е много лесно да се каже, още по-лесно е да се види. Но в него ще има и заблуда.
Както в картините му има много разрези, прорези, процепи, проломи към другите светове, отвъд зримия, както пространството в тях невидимо излъхва очарователна тайнственост и мамеща дълбочина, така и в случая има друг план.
Това не са думи, които Атанас Хранов Хранов е взел от българските поети и ги е вдълбал в камъка.
Това са думи, които той просто връща на камъка, за да ни покаже, че той, камъкът, е по-голям от нас. Че камъкът ще продължи да живее и след нас, но това не бива да ни натъжава, не бива да ни кара да изпадаме в униние.
Това е дълбок поклон пред вечността и благодарност, че ни е подарила един от своите мигове.
За нас остава радостта от споделените мигове с Атанас Хранов.
Гледайте на тези каменни павета като прашинки в огромния часовник на Бога.
Благодаря му. Благодаря ви.“
