Анна Пампулова: Отговорността с един танцов спектакъл е да възпиташ децата в естетика, търпение и да се изявяват чрез изкуство
Балетният спектакъл за деца „Светът на Алиса“ ще даде начало на танцовата програма на Държавна опера – Пловдив за сезон 2017-2018г.. Главното действащо лице в спектакъла е доц. д-р Анна Пампулова – танцьор, режисьор и преподавател в Нов български университет. В „Алиса“ тя съчетава ролите на режисьор, драматург, хореограф и репетитор. На сцената ще играе танцовата трупа на пловдивската опера, която е с нови чуждестранни попълнения от международен конкурс. Така, например, в ролята на Алиса се превъплащава унгарска танцьорка. Музиката е на Асен Аврамов, а в подготовката на драматургията участва и Анастасия Събева. Премиерата на спектакъла бе на 31 март в Държавна опера – Пловдив.
Спектакълът е за деца, но не съвсем, разказа в разговор за Kapana.bg Анна Пампулова. Подобно на кино-анимациите, и той е построен така, че да бъде интересен и на родители. Отговорността обаче е голяма – ролята на тези спектакли е да възпитат децата в естетика, но и в търпение, да проследяват всичко до край, както и във вяра, че изкуството е начин да се изразяваш, сподели Пампулова. Вижте още от разговора:
– Как се работи с трупата на Държавна опера – Пловдив – този нов екип, събран след кастинг?
– Групата е обновена и голяма част са чужденци. Това е едно много добро начало за младите кадри, които идват от различни танцови школи, но присъстват в една голяма институция, като Държавна опера – Пловдив. От една страна това съживява екипа, тези млади хора. От друга страна се вижда, че ние, като школа, не сме нито изостанали, нито сме съвсем чужди на общия модерен механизъм, свързан с танца. Самото съчетание на младите с вече ерудираните балерини е предизвикателство и за едните, и за другите.
Това, което мен много ме впечатлява в правенето на спектакли е, че това е живо изкуство и не позволява тази динамика, която киното позволява – бързата смяна на теми и картини. Много ми се иска да направя спектакълът да бъде като анимация – да бъде толкова динамичен, но без да изморява децата. Нещата са режисирани според това, което децата гледат като анимации, те са много динамични и шарени, там има силна динамика, но е в рамките на един час. Този танцов спектакъл е ориентиран за деца от 5+ до… безкрай.
– Има ли притеснение, че децата трудно си задържат вниманието върху едно нещо и ако не е прекалено динамично и шарено, като киноанимациите, може да се изгубят като зрител?
– По принцип децата трудно задържат внимание, затова трябва да има динамика, която се сменя бързо, да се сменят бързо картините, да влизат от една в друга. Самите деца имат нужда от тази динамика. Самите ние, възрастните, като пораснем имаме нужда от спокойствие, за да осмислим нещата, които ни се случват. Докато при децата все още има и трябва да има натрупване, за да могат в някакъв момент да започнат да отсяват.
Разбира се, сценичното представление не може да е толкова атрактивно, колкото киното позволява. Аз използвам обаче доста визуални ефекти, така че те ми помагат в бързата смяна на картини.
