Георги Вачев: Трябва да сме консуматори не на вещи, а на щастие
Ще бъдем малко по-напред, когато нашите управляващи спрат да инвестират в швейцарски банки и недвижими имоти, и започнат да инвестират в умове, хора, личности
Георги Вачев е актьор, фотограф и пътешественик. Един от най-добрите професионалисти в бранша Под тепетата, той е част от трупата на Пловдивски Драматичен театър, снимал е филми, реклами и музикални клипове. Като фотограф е един от най-предпочитаните в града, защото личният му почерк и представа за визия са повече от прекрасни и нежни. Георги е мултифункционален, красив, талантлив и земен. В неговото отношение към хората не се забелязва парадност, нито грандомания. Усмивката почти никога не слиза от лицето му, а свободният му дух, му позволява да се държи към останалите като с приятели. Постановките, в които е участвал, са: "Добрият доктор" от Нийл Саймън, "Ромео и Жулиета", "Сън в лятна нощ", "Дванадесета нощ" от Шекспир, "Бай Ганьо", "Изкуството на комедията" с режисьор Мариус Куркински и много други. Една от най-значимите му роли в киното е тази на Калоян в адаптацията на разказа "Изпуснати думи" на Елин Пелин, където си партнира с Койна Русева. Вижте какво разказа той на Паулина Гегова за Капана.бг
-Жоре, от всичко, с което се занимаваш, кое ти е най на сърце? Кое чувстваш най-близко?
Най-близко чувствам това, в което съм влюбен… и понякога това, от което ме боли.
-Защо изостави актьорската професия в театъра?
Не съм изоставил театъра. Дадох си малко почивка, а може би и той искаше да си почине от мен, знам ли. Нещата в любовта понякога са така.
-Някога приемал ли си играта на сцена като бягство от реалността и най-вече – бягство от себе си, но не заради професията, а защото самият ти искаш да изчезнеш и да се скриеш зад кожата на някой друг?
Сцената е голяма отговорност, защото заставаш пред хора, на които трябва освен да разкажеш една история, да ги научиш нещо, а докато ги учиш – учиш и себе си… в това е смисълът! Да, на сцената бягаш от реалността, но има моменти, в които тя те застига неимоверно и ако не работиш професионално, се разсейваш. И ти личи, че "не си там". Понякога ми се е случвало да се разсея от някакви вътрешни чувства, но тогава идва професионализмът, концентрацията, овладяването.
-Какво е фотографията? Каква е тази магия, която се предава през обектива?
Ох, фотографията е един миг, който е в миналото. Както казва Даян Арбус: "Фотографията е тайна за една тайна. Колкото повече ти разказва, толкова по-малко знаеш".
-Покрай снимането, а и не само, обиколи голяма част от света. От кое място си най-очарован и от кое най-разочарован?
Колкото повече пътувам, толкова повече разбирам, че всички по света сме еднакви вътре в себе си, а различни отвън – в културата, в обичаите, в подредбата на нещата. Няма място на света, което да не може да те очарова. Странното е, че хората в Индия, например, са много по-щастливи от американците, които са сигурно 50 пъти по-богати. Трябва да се научим да сме консуматори, но не консуматори на вещи, а консуматори на щастие. Да се оглеждаме, учудваме и радваме на всяко малко нещо – на това са способни децата, а ние, по-големите, сме позабравили вкуса на простите неща…
Цялото интервю можете да прочетете в КАПАНА.БГ