Master Chi: Хората трябва да престанат да се оставят на течението – в музиката, в изобразителното изкуство, в литературата
Група Fyeld е основана през 1998г. в София. Те свирят в жанр Dirty Grooves Metal (Metal/Electronica/Rap), а името им е добре познато на българските любители на рок музиката. Макар че черпят вдъхновение от доста световно известни техни колеги, творчеството им се подчертава със собствен стил и желание за развитие. Професионалното звучене на бандата ги изтласква над повърхността в музикалната индустрия и ги откроява по един специфичен начин. Fyeld се състоят от петима души: Боян Генов, Hellbobz (вокал/соло китара), Веселин Чипилов, Master Chi (бас китара/бек вокал), Добромир Вълков, Dodo (барабани/перкусии), Timo Puukko (програмиране/китара), Симеон Чакъров, Monk (китара).
Зад гърба си, имат два албума: "Fyeld" от 2003-та година и "Not Blond Enough to Survyve the Holocaust" от 2009-та, а ние тръпнем в очакване на нещо ново. Тази неделя ще вземат участие в мини турнето на групите Blynd, Urban grey, Desert near the end в Mixtape 5 в София. Заварихме ги на репетиции в бившия Балкантон, за да си поговорим малко за музиката и живота. Те са много освободени и забавни персонажи. Не спират да се шегуват един с друг и да разсмиват цялата тълпа. Вижте какво споделиха пред Паулина Гегова.
-Здравейте, момчета. Как се чувствате след репетиция?
Monk: Чувствам се изморен от бъзици.
Bobz: Монката вдига повече бъзици, отколкото щанги.
Веско: А аз съм изморен да ги бълвам.
-Кажете какво е чувството да си част от едно цяло? От една банда, която твори заедно?
Bobz: Да бачкаме всички заедно винаги е било много яко. Приятно е просто да свириш с хора, които споделят твоите възгледи. И въпреки различията, даже, може би, заради тях се получава нещо готино като музика. По време на репетициите постоянно се майтапим, защото обичаме да ни е весело.
Monk: Чувствата са смесени. (смее се)
-През какви премеждия преминахте в началото на музикалната си кариера?
Bobz: Едни от най-големите ни препятствия са непрекъсната смяна на китарист. Монката е номер 13. В началото, когато почнахме да свирим, свирихме в мазе под прозорците на фирмата на дует Авеню. В последствие, то изгоря. След като изгоря, на нас ни потръгна в живота. (смеят се) След това, подписахме договор с Жокер медия, което си беше голям шанс. Грешката ни беше, че се помислихме за голяма работа. Държахме им тон, осъждахме ги за всичко и в крайна сметка ги отхвърлихме. От тогава всичко тръгна надолу.
-Очаква ли се скоро да издадете трети албум?
Bobz: Надявам се!
-Свирили сте с доста известни рокаджии. Подгрявали сте Guano apes. Очакват ли се подобни проекти за в бъдеще?
Веско: Стига да издадем трети албум.
-Веско, освен Master Chi, те наричат и Аксел. Защо?
Веско: Аксел каза през 2011 на един концерт: "Аз съм много по-добър в танците, отколкото в пеенето". Аз съм по същия начин.
Bobz: А и трябва да го видиш какъв става като му пуснат Welcom to the jungle.
-Боби, ти пишеш текстовете. Какви тематики засягате и защо?
Както казваше бившият ни китарист: "Оф, ето го поредният текст на Боби със социален сюжет". Обикновено, текстовете са най-често агресивни. Обичам да показвам бойните стандарти в мисленето на хората, да ги иронизирам…
Цялото интервю с бандата можете да прочетете в КАПАНА.БГ
