Българинът иска да живее и с Дявола, и с Бога, за да избира. Така има извинение за всичко

Обществото ни не може и не иска да дефинира коя е тъмната страна, смята режисьорката Анастасия Събева

Ако човек остане без вяра, настават много страшни времена, казва момичето, поело теглото на „Антихрист” в театъра 35 години след Добчев

Едно младо и талантливо момиче качи на плещите си такава отговорност, с теглото на която никой не посмя да се заеме повече от 35 години в Пловдив- да постави на местна театрална сцена спектакъла "Антихрист" по едноименния съвършен роман на Емилиян Станев. Точно преди 35 лета товара изнесе младият тогава режисьор Иван Добчев, който бе тръгнал да променя българското театрално изкуство от града на тепетата. И го направи. Днес на ход е Анастасия Събева. Току що завършила НАТФИЗ, младата режисьорка прие изключителното предизвикателство да направи професионалния си дебют именно с "Антихрист" и именно на тази сцена, от която именитият й колега тръгна да прави революция в родния сцена преди 35 години. Дали ще успее- предстои да разберем на 15 януари, когато е фиксирана премиерата на нейния "Антихрист". Стискаме й палци и вярваме в нея, защото тя се бори, работи, бяга извън рамките и въпреки младостта си събира енергията на голям кръг от хора, много от тях далеч по-големи и опитни. Анастасия за светлата и тъмната страна, за Бог и Дявол, за надеждата и загубата на пътя пред Иво Дернев за КАПАНА.БГ.

Идването ти в Пловдив се приема като голямо предизвикателство за театъра- 35 години по-рано тук по този текст работи Иван Добчев?
Преди около две години прочетох "Антихрист" и силно се влюбих в този текст. Не знам защо реших, че той може да се качи и на сцена и не знаех, че Иван Добчев вече го е правил, при това точно в Пловдив. Разбрах го, когато почнах много да си мисля за този текст и взех да търся информация. Това не ме отказа, а напротив- мотивира ме. Казах си, че щом "Антихрист" е могъл да се направи на представление преди 35 години, значи може и сега да се направи. Аз не съм гледала нито съм виждала материалът на Добчев и сама започнах да го мъча този текст, което се оказа по-сложно от предположенията ми дори. Предизвикателството не е това, че той го е поставял тук преди 35 години, а че аз трябва да извървя това приключение. Текстът е много труден, защото стилът на Емилиян Станев е много специфичен. Много дълго време той е правил изследване относно средновековния български език и е написал една творба, която е много поетична, средновековно приказна. И аз се опитвам да запазя неговия език, да не го променям, да не го осъвременявам. И си мисля, че след доста усилия започваме да се справяме, вървим вече в някаква драматургична конструкция.

Цялото интервю може да прочетете в КАПАНА.БГ