Филмират творбата на Леонардо Падура „Човекът, който обичаше кучетата”
Кубинският писател представи световния си бестселър в Пловдив
Аня Петрова
Манол Пейков от Жанет 45 изненада приятно българските читатели. Освен, че издаде книгата „Човекът, който обичаше кучетата” на роден език, той покани и авторът й да сподели преживяванията около петте години труд, които е положил за написването й. Така Леонардо Падура пропътува почти 10 000 километра, за да застане пред публиката под тепетата в Зала 1 на Радио Пловдив, разказвайки как убийството на думи може да доведе до създаването на нови.
„Човекът, който обичаше кучетата” няма да ви разкаже как да дресирате кучето си или каква прическа подхожда на малките пинчери. Всъщност, това е изключително дълбока книга, разкриваща нови подробности за едно от емблематичните политически убийства на двадесети век – именно това на болшевишкия революционер и марксистки теоритик Лев Троцки.
Действието се развива около Иван Карденас – образ, изграден върху раните на поколението, към което принадлежи кубинският автор. Един ден той среща мистериозен чужденец, в компанията на два Борзая. Това е Човекът, който обичаше кучетата. Сближавайки се, Иван разбира, че неговият нов приятел крие ужасяваща тайна – той е Рамон Меркадер, палачът на Троцки.
Това е история за политическите идеали и съкрушението на героите. Многослойна епическа поема, която без усилие преплита три различни нишки – на Троцки като изгнаник , преследващият го Рамон и Иван – измислен образ, натоварен със задачата да придаде емоционална истинност на историческия факт.
Интересът на Падура към историята на Троцки се поражда още докато е студент. Отивайки в университетската библиотека той намира само две книги – за Лев като предателя и ренегата на СССР. През 1989 посещава дома на Троцки, който описва като затвор. Прахът, счупените дъски по пода и тежкия въздух на изоставена къща. Единствено бюрото, на което е седял Троцки, е било в същото състояние, както в дена на изпълнението на присъдата му – на масата лежащи счупените му очила, печатната му машина, магнетофонът му и изключително натегнатата атмосфера. Описва убийството като абсолютния край на всякакви възможности за Утопия. Разбирайки, че Рамон Меркадер е живял известно време в Куба си казва „Може някога да съм си пресичал пътя с него”. След това Московските архиви биват отворени и разбиват света, в който до сега е живял и това го вдъхновява да напише тази книга. След издаването си излиза в 13 държави и печели награди във Франция, Италия, Испания и Куба. Падура оценява най-много Националната награда за литература в Куба и я описва като мечтата на всеки кубински писател, макар да взима под внимание поверието, че това е наградата, която печелиш преди да умреш.
Щеше да е блян. Това е плодът на дългогодишен труд и нещата се случиха, когато си трябва. Сега съм много щастлив, виждайки именно този плод, оценяван в толкова страни, каза Падура, щом Под тепето то попита каква е би била реакцията му ако преди 30 години някой му беше казал за успеха, който има в момента. Очаква всеки момент да потвърдят филмирането на „Човекът, който обичаше кучетата” и сподели надеждата си да го преврънат в ТВ сериал, като успеят да обхванат цялата история.
Пожелавам ви приятно четене и се надявам тази книга да се превърне в бестселър в България, каза кубинецът, сбогувайки се с българските си почитатели.
