Ники Стоянов обедини пловдивския спорт
Сълзи от иначе корави момчета, усмивки от иначе тъжни момичета. Всеки по свой си начин си спомни за приятеля, колегата, изключителния човек Кольо Стоянов. Журналистът, който ни напусна без време в края на лято 2010, успя да събере спортната общественост на Пловдив дори без да е сред нас, поне телом. 
Около 200 души препълниха до тавана конферентната зала на последния етаж в парк- хотел Империал, където бе представен сборникът от текстове за различни медии на едно от най-талантливите, остри и в същото време позитивни пера в новата българска спортна журналистика. „Книгата, която не бих издал” събира очерци и репортажи на Николай Стоянов през годините, писани за „Меридиан мач”, “Стандарт” и “7 дни спорт”. Много от героите на Кольо бяха в залата, за да му благодарят, макар и задочно, че ги е отбелязал във вечното си репортерско тефтерче, преди да ги представи пред читателите си. А те бяха много.
Половинката на Ники- ЖанаНямах намерение да говоря. Тук, в тази пълна зала, искам да казваме за Николай Е, а не беше, защото той е тук. Искам да ви кажа- не оставяйте нищо за после, има само сега. Обръщайте внимание на труда си- той трябва да е и страст, но и богатство, обърна се към гостите и най-вече към колегите на Ники съпругата му Жана.
Деликатен, фин, сдържан. Радваше се при докосването с доброто, защото самият той бе добро. Човек, който изпитва радост от писането, изпитва радост от успехите на другите, каза за Стоянов доц. Владимир Янев. Като герой на Ники и като литератор той представи „Книгата, която не бих издал”. Тази вечер наистина доказва, че Николай продължава да живее. А книгата ще продължи да вълнува и след първия прочит, допълни доцентът.
Завинаги ще бъде в мен, никога не си е отивал. Тази усмивка, това чувство за хумор… Много ми липсва, развълнува се Васил Камбуров. Големият волейболист Каспар Симеонов не успя да спре сълзите. Не бях в България, когато ме достигна вестта за Ники. Всеотдаен човек. Никога не съм го виждал ядосан. Успяваше във всяка история, във всеки репортаж, във всеки детайл от живота да улови позитивното, да намери градивното. Прекрасен човек, съжалявам, че го загубихме, емоционален бе Каспар. Благороден и интелигентен мъж, с който се разбираш на четвърт оборот. Един от малцината, които откриваше всички душевни пластове на героите си, каза почти без дъх Георги Убинов.
Красиви думи за спортния журналист каза Стефан Генов, Динко Дерменджиев, Атанас Узунов. На по чаша след представянето репортажите от книгата коментираха Сашо Станков, Тенчо 
Тенев, Тодор Зайцев, Славчо Хорозов. Един до друг бяха локомотивци, ботевисти, маричани и спартаклии. Самият Ники бе заклет спартаклия и болен миланист.
Реши се скоро да се организира футболен турнир в памет и с името на Ники на Лаута. Тук сме много, защото Николай бе етичен и коректен с всички. Това, че сме заедно значи само едно- той наистина е допринесъл за развитието на пловдивския спорт, заключи авторът на идеята за турнир в памет на Николай Стоянов- Атанас Узунов. 
