Проектът „Фонтанът с ябълката”- продуктово позициониране в градска среда?

Красимир Кумчев и Цвятко Сиромашки определят ябълката като символ на Плодородието и Познанието, чийто единствено място е терасовидното пространство край Джумая джамия в едно с водна каскада, която символизира Марица

Производителят на ябълки за директната връзка на фонтана с бизнеса му: Е, според мен това е абсурдно. Ако фирмата ми не се казваше „Ейпъл консулт”, а се казваше примерно…

Скулпторът смята, че ул. „Константин Иречек“ е безлюдна и трябва да бъде облагородена 

Агробизнесменът Красимир Кумчев и скулпторът Цвятко Сиромашки са внесли за одобрение в общината проекта си „Фонтанът с ябълката”, съобщиха двамата на организирана от тях пресконференция в БТА, на която в детайл се спряха на идеята си. Те се опитват да прокарат намерението си за изграждане на пластика с водна каскада по ул. „ Константин Иречек”, в терасовидното пространство от източната страна на Джумая джамия, като са я натоварили с куп символика.

Заявяват, че идеята им е вдъхновена от това, че Пловдив е най-древния жив град благодарение на плодородието на Тракийската низина, а за символ на това плодородие за избрали именно ябълката. Искат тя да символизира още Първото познание, което заедно с плодородието са „ стожерите, около които е центриран цивилизационно градът ни”, както смятат Кумчев и Сиромашки. Самата водна каскада пък следвало да символизира Марица, а резенът от ябълката, катурнат в посока север в пластиката на Цвятко Сиромашки, изобразявал лодката на плодородието, която разнася познанието, плувайки по реката.

Кумчев и Сиромашки днес се аргументираха и за избора точно терасите по ул. „Константин Иречек” да станат дом на проекта им. Отчитат подходящата денивелация, а според скулптора, там се е провел първият градски празник на водата. Смятат още, че в пространството около Джумая джамия са кръстосани много културни енергии на кръстопът и е „съвсем естествено да се хармонизират нови артефакти за позициониране на това място”. Освен това в близост се намира Седмият хълм- съвременен знак на художественото слово. „Няма нищо по-естествено от това до знака на Словото да седи знака за Познанието и Плодородието”, отбелязват авторите на идеята. Споменавайки Седмия хълм обаче Кумчев и Сиромашки трябваше да отговорят на въпрос на Под тепето дали са се свързали с автора му- художникът Атанас Хранов, за да коментират тази евентуална бъдеща симбиоза на творбата му с близо 3-метрова ябълка и водоскоци.

„Ние предлагаме една идея, която като визия няма нищо общо едно с друго и да си пречат. Ние не влизаме в пространството на Седмото тепе. Напротив, чрез движението на посетителите, те преминават от едното място на другото. А защо трябва ние да се консултираме с Атанас Хранов ми е много интересен въпрос, тъй като нямаме никакво отнемане на авторски права. Ние не навлизаме въобще в това пространство. Затова отправяме въпроса към общината, да си кажат становището”, отсече Цвятко Сиромашки.

Той обясни, че работата по проекта е започнала преди година. Подчерта, че идеята, освен с общината, трябва да бъде съгласувана с Министерството на културата. „Процедурите са тромави, но с добронамереност можем да реализираме идеята за година и половина”, отбеляза скулпторът.

Двамата с Кумчев уточняват, че общината единствено трябва да приеме дарението и няма финансов ангажимент към проекта.

Определят водния ефект в пластиката като тяхната река Марица. Тя ще е широка метър и половина и ще е с дължина около 8-9 метра. Ще заема двете средни площадки, като на най-горната е планирано поставянето на каменни плочи с всички имена на Пловдив. Предвидени са още други каменни плоскости за сядане, пейки. Височината на пластиката ще е близо три метра. Месингът за отливката ще е около 2 тона, като Кумчев вече е осигурил материала от Министерството на отбраната след личен разговор с министър Красимир Каракачанов. Целият фонтан ще струва около 120 хиляди лева.

Двамата са категорични са, че не биха реализирали идеята си на друго място. Избрали са го и заради локацията му, и заради денивелацията. Казват, че без каскадно движение на водата няма да е толкова символично. Сиромашки заявява, че днес улицата е безлюдна и трябва да бъде облагородена. Под тепето попита твореца за кога последно е минавал от там, тъй като пространството в страни от джамията не просто не е безлюдно, а е ежедневно място за срещи, разговори и дори улични концерти за стотици младежи от Пловдив. Към днешна дата, по време на пандемия, вероятно е едно от най-оживените локации в града.

„Не си правим илюзиите, че ще има хора с друго мнение. 45 знакови имена обаче застанаха зад идеята. Ще има някой, на който не му харесва”, застраховат се Кумчев и Сиромашки.

Тук е моментът да отбележим, че бизнесменът Красимир Кумчев е един от най-големите производители на ябълки в България, а въпросите на Под тепето бяха отправени в тази посока след няколко негови изречения. Ето и диалога между агробизнесмена и автора на тези редове, който се оформи в рамките на пресконференцията:

Красимир Кумчев: „ Едно от големите достойнства на проекта е, че идеята е чиста, защото не е свързана с имена на спорни исторически личности, нито с религии, нито с политика. Максимално изчистена е от неща, които биха стряскали някои хора. Сигурен съм, че ще стане, защото в идеен план , ако някой реши да има критично отношение, би трябвало да каже, че не е вярно, че плодородието на Тракийското поле е първата причина за хилядолетната ни история. Това е аксиома”.

Под тепето малко по-късно в тази връзка:

„Заявявате, че пластиката не е свързана с имена, религии и политики, но е директно свързана с вашия бизнес. Някак се явява като продуктово позициониране в градска среда…”

Красимир Кумчев: „Е, според мен това е абсурдно. Ако фирмата ми не се казваше „Ейпъл консулт”, а се казваше примерно…Аз имам и фирма, която се казва „Прунус”. Прунус значи слива. Как би ви изглеждал фонтанът със сливата? Абсурдно просто, не е сериозно”.