Катедралната църква на Пловдив отбелязва храмов празник 

История на празника Успение Богородично

Счита се, че празникът „Успение на Пресветата Богородица“ е установен от Апостолите. От далечни времена празникът се предшества от пост от първи до петнадесети август. Той продължава девет дни, неговото отдаяние се извършва на 23 август.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.

В Пловдив това е мястото между двата хълма Джамбаз тепе и Таксим тепе, където още през Средновековието е имало красива и величествена църква, сочат документи, запазени и до днес. Там сега се извисява Катедралният храм, който днес отбелязва своя празник.

Кметът Здравко Димитров, вицепремиерът Марияна Николова, зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков и заместник-кметове на Община Пловдив ще присъстват на литургията за Успение на Пресвета Богородица в катедралния храм „Успение Богородично”, която ще бъде отслужена от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, съобщиха от пресцентъра на градската управа.

Гостите ще се включат в службата в 10.30 часа, а литургията ще се излъчва на живо във Фейсбук страницата и на уеб сайта на Община Пловдив, допълниха от там.

Първите, запазени за нея сведения за светилище на това място, датират от ІХ – Х в. Църквата още тогава била посветена на Божията Майка. Никита Хониат, виден византийски интелектуалец, писател и управник на Пловдивската област, описал тази църква така: „със своето великолепие и величие тя буди удивление и почуда във всеки, който я посещавал“. По време на последните възстановителни работи, свързани с обновяването на храма, под олтара била намерена надгробна плоча с надпис на първи ктитор – знатният византиец Амиант.

През 1189 г. в града нахлули кръстоносците от Третия кръстоносен поход и Филипопол бил плячкосан, а красивият му храм ограбен. След тези събития църквата била възобновена като катедрален храм, а около него възникнал манастир и така място се превърнало духовно средище. След завладяването на града през 1371 г. манастирът край църквата бил разрушен и напълно унищожен. През периода на Възраждането от древната и величествена църква нямало и следа.

За историята на пловдивския катедрален храм вижте подробно в КАПАНА.