Футболните легенди говориха за обединение на премиерата на „От „Марица“ и „Ботев“ до Факети, Уембли и Мексико“
Искам да облека екипите на четирите пловдивски отбора и да бъда в тима на Пловдив. Тези думи прозвучаха от устата на един от най-великите футболисти на България Георги Попов – Тумби тази вечер на представянето на книгата му „От „Марица“ и „Ботев“ до Факети, Уембли и Мексико“. Футболът- това сте вие хората. Без вас тази игра няма да я има, каза Тумби. А с началото на представянето даде да се разбере, че делението ни отслабва, единението ни прави силни. Мразим се днес по стадионите, а утре сме заедно на протестите. Не трябва спорта да ни противопоставя по такъв начин, допълниха Тумби негови приятели, все футболни легенди. 
На презентацията на книжното издание присъстваха редица футболни икони- Динко Дерменджиев, Добромир Жечев, Димитър Якимов, Иван Глухчев, Добри Ненов, Иван Сотиров – Албанеца, Виден Апостолов, Георги Василев – Гочо, Петър Зехтински, Марин Бакалов и сегашният треньор на Локо Пловдив Стефан Генов. В залата на радио Пловдив се появи и бившият президент на Професионалата футболна лига Валентин Михов. Той заяви, че се гордее да бъде до такива легенди. Тумби е обединител и приятел. Най-важното е, че сме човеци. Достойни сте всички вие за уважение. Аз, който бях недобър футболист и ми викаха Вальо Дузпата, но се уча на обединение от вашето поколение. През 1994 година се обединиха София и Пловдив и станахме четвърти в света. И тогава имаше интриганти. Сега има постове, но няма ръководители, каза Михов. Той купи 150 книги, които ще раздаде на школите на Ботев и Локомотив, за да видят малчуганите какви легенди е имало преди години. Динко Дерменджиев също хареса новата книга на Тумби. Написаното в това издание съм го изживял заедно с Тумби. Той влезе в нашия славен тогава отбор с гръм и трясък. Публиката го обичаше, както и мен, но аз тогава благородно му завиждах. Попов бе особен на терена. Като вкарваше голове, не се радваше. Докато аз умирах от кеф. Той бележеше и тръгваше с наведена глава към центъра. Голям бързак беше. 100 метра ги минаваше за 11 секунди. Ако беше някой лекоатлет в САЩ, досега щеше да е легенда в спринта, каза Чико. 
