Актуално

Ти им казваш да оставят забраната за пушене, те махат „Тютюн“!

mediacafe.bg – Силвия Рангелова


Всички медии гръмнаха с поредната провокация на българската общественост, от страна на новоизбраното правителство, завещана обаче от ГЕРБ. Оказа се, че сега учениците били прекалено натоварени и поради тази причина се налагат някои „козметични“ промени в програмата.

От списъците с произведения отпадат стихотворенията на емблематичния поет и революционер Христо Ботев – „Майце си“, „Моята молитва“, „Елегия“ и „Борба“, а на тяхно място ще се изучава „Колко си хубава” на Христо Фотев. От Ботев, ще продължат да се изучават „Хаджи Димитър“, „На прощаване“, „Делба“, „Обесването на Васил Левски“.

Заменят се

В същото време романът „Тютюн“ на Димитър Димов ще бъде заменен с неговите „Осъдени души“, а „Хамлет“ на Шекспир загуби мястото си сред изучаваните от българските деца произведения.  Общото решение на 450-те преподаватели и специалисти по български език и литература, обсъдили ключовите промените е, че трябва да се въведат повече практически упражнения, а за целта трябва да се съкрати обемната литература.

Частично опадат

Така от „Под игото“ ще се четат само фрагменти, а „Чичовци“; „Дядо Йоцо гледа“; „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов; „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов; стихотворенията на Никола Вапцаров „Вяра“, „Прощално“ и „История“; “Мечтатели”, “Косачи”, “Край воденицата”, “Задушница”, “На оня свят”, “Андрешко”, “Престъпление”, “Напаст божия”, повестта “Гераците”, сборникът с разкази “Под манастирската лоза” на Елин Пелин; “Робинзон Крузо” от Даниел Дефо; “Граф Монте Кристо” от Александър Дюма; “Дядо Горио” от Балзак също отпадат от списъците.

Едвам отърсила се от първоначалния шок от новината, се запитах какъв е смисълът от учебния предмет „литература“. Веднага в съзнанието ми изникна един единствен отговор на този въпрос – запознаване с художествени произведения на наши и чужди автори. И под „запознаване“ нямам предвид студено ръкостискане.

Идеята е учениците действително да прочетат определените произведения и да се опитат да разсъждават върху заложените смисли.

Далеч съм от мисълта, че съм литературен капацитет, но все си мисля, че ако не ме бяха накарали да прочета тези книги в училище, може би и до ден днешен нямаше да съм ги прочела. А всъщност се радвам, че съм го направила. И често хората оценяват това, което са научили в училище, известно време след като са го напуснали.

Но дали ще съжаляват за това, което не са научили, когато нямат да имат дори възможността да разберат какво са пропуснали?

Вярно е, че съвременните тенденции са за повече практически упражнения и реално това е метод чрез който се усвоява много по лесно учебния материал, но трябва ли децата да забравят да четат?! Или в унисон със съвременните тенденции, за превенцията срещу това, ще разчитаме на субтитрите на актуалните тийнейджърски сапунени драми…

Крайно време е да стане ясно на „големите умове“, че българските деца не са опитни зайчета и експериментите с тяхното образование ще доведат до сериозни обществени сътресения в бъдеще. Методът на „проба-грешка“ не е особено удачен, имайки се предвид, че се играе с човешки съдби.

А съкращаването на такова количество стойностна литература от учебната програма не е облекчаване на учениците, а разглезването им…

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина