Пловдив – европейска столица на културата? На гол тумбак – чифте пищови

Култура

Култура Ми Янко

Image title
Пловдив официално се кандидатира за Европейска столица на културата, обяви ентусиазиран кметът Славчо Атанасов. И ние си умряхме от ентусиазъм, та чак преритахме. Мераклии за домакинството са още София, Варна и Русе, а след четири години специално назначена европейска комисия ще излъчи града, който ще домакинства световните прояви през 2019 година. Ако реши въпросната комисия да намине тия дни, по празниците, ще се натъкне на гледка, достойна повече за пародия на Кустурица, отколкото за лице на културна столица. Центърът на най-стария жив град в Европа, за какъвто ни обявиха преди година английските археолози и около която кауза се обединиха ротарианците под тепетата, си става за рубрика на Дискавъри или No comment на Евронюз. Лунапарк ли не щеш, писта за блъскащи колички ли, въртележка от средата на миналия век, която направо може да мине за антика ли. Във въздуха се носи букет от мириса на кебапчетата, ванилията на т.нар. белгийски вафли и парата от варена царевица. Като артпроява може да мине кукловодът до входа на Централна поща, който дава мило и драго да привлече вниманието на поне една-две майки с хлапета, но звукът от касетофона му се смесва с чалгата от въртележките. Идва ред на павилионите за чорапи, гащи, сутиени, портмонета и часовници, които допълват усещането за „празничната атмосфера“ в центъра на древния град. Из приказния площад можеш да се движиш безпрепятствено, в случай, че не се претрепеш в изпотрошената настилка.  Каквито и приходи да носи цялото това чудо, което подхожда най-много за селския мегдан на Царимир, без да обиждаме селото, най-малко не е адекватен за град с претенциите за културна столица поне на България.  Да не отпочваме темата за новогодишната програма – смесица между оперни арии, народни хора и чалга. За словото на кмета не ми се мисли. 
Но общината най-вероятно се тешат с мисълта, че Пловдив е с едни гърди пред останалите, защото има опита от 1999-та, когато беше съпътстваща столица на културата. Да напомним, че оттогава до 2019 стават 20 години. За това време колко зали се построиха? Или пак ще се молим да не завали. Ха-то и в това има чар де. Молове – да, но зали не. Да се надяваме, че до това време поне ще е приключил ремонтът на Градския дом на културата, но той няма да ни реши проблемите дори на една десета. За дупките по улиците, за колите в Стария град, за дереджето на тепетата и Марица, за инфраструктурата и т.н. изобщо да не подхващаме дума. Нека да напомним, че тазгодишният домакин беше Истанбул, а бюджетът на мегаполиса за култура и туризъм за догодина е 220 милиона лири . За откриването  бяха заделени 8.5 милиона турски лири или 4 милиона евро. Тефтер и елка имате ли, г-да управляващи!? Или розовите тапети в кабинетите са ви достатъчни? Или мислите да викнем Давид Черни за консултант по културно-писоарните въпроси…

Споделете ни във:

1 thought on “Пловдив – европейска столица на културата? На гол тумбак – чифте пищови

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.