Новият български филм „Жалейка“ показва разликата между поколенията

Култура

В природата на младежта е да се съпротивлява на това, което е преди нея. Да руши, за да гради наново – Елица Петкова

Паулина Гегова

Българското кино все повече поставя тежката си десница в родната индустрия. Хората осъзнаха, че ако не създаваме нещо свое, то сме погубени. Светът има нужда да му се напомня за нас и младите артисти знаят това. С всички сили и много амбиция създават изкуството си, за да запазим родното, за да подкрепяме традициите и нравите си. Филмът "Жалейка", на сценаристът и режисьор Елица Петкова, прави съпоставка между начина на живот в малкото село и желанието за един по-широк диапазон. Историята разказва за 17 годишната Лора, за която родният край е твърде тесен. Дарена с голяма душа, тя търси спасение посредством бунтарство, което я прави неразбрана и недооценена. След смъртта на баща й, който я потиска, тя приема ритуала на траур по много по-различен начин от останалите. Точно в това се състои и сюжетът – в Траура! В България процесът на скърбене, след загубата на близък, е много тежък, много тягостен, твърде мрачен. Кара ни да се замислим дали оплакваме по норма или наистина изживяваме болката. Дали лицемерието играе своята роля. Всички ритуали са наложени по принуда, тихото преодоляване е някак си неприето. В малките патриархални кътчета на страната, да не пролееш сълза е равноправно на липса на емоция.

В селото, в което е заснет филма, между Сандански и Гоце Делчев, почти всички възрастни участнички са вдовици. Екипът призна, че една от бабите, тази, която играе бабата на Лора, наскоро е загубила близък и за нея реалността и фикцията са се слели. Чисто документалните кадри показват бита на тези изостанали от модернизацията хора. За тях всичко е различно. Трудът и консервативността са на първо място. 

Цялата статия четете в КАПАНА.БГ

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.