Хорхе Букай посвети предговора към новата си книга на България

Култура

Световноизвестният писател идва под тепетата
Image title
По желание на читателите световноизвестният писател Хорхе Букай пристига отново в България. Авторът ще остане в страната ни до 12 юни. Поводът за посещението е премиерата на новата му книга „Разказвай с мен“ – продължение на бестселъра „Нека ти разкажа“. Утре вечер Хорхе е в Пловдив и ще се срещне и ще си бъбри с фенове в Новотела в 18ч. Ще остане под тепетата общо два дни, като в сряда ще гостува в книжарница Хермес на центъра и ще раздава автографи. Предната му визита в книжарницата изви невиждана опашка, която стигаше до Стар Хотел- бившият хотел България. След гостуването си в нашата страна Хорхе Букай беше категоричен, че никъде по света не са го посрещали така, както в България, и обеща през 2011 г. отново да ни гостува. Това е и причината Букай да посвети предговора към „Разказвай с мен“ на страната ни. Ето го и нето:
България – тази страна, която толкова обичам и ми липсва
Image title
Авторът на тази книга (и на този предговор) винаги е твърдял, че историята му е повече от необичайна. Роден преди шейсет години в беден квартал на Буенос Айрес и потомък на имигранти, той израсна в дом, където всичко бе оскъдно, с изключение на любовта и книгите (благословени да са тези изключения). След като се провали мечтата му да стане пожарникар, той щеше да следва педагогика, но родителите му бяха изгубили уважение към учителската професия по вина на един мързелив и свадлив техен съсед и бяха против. Тъй като явно не му бе писано да преподава на деца, нашият герой реши да запише медицина, за да може да ги лекува. Скоро обаче се отказа от педиатрията и я замени с психиатрия, като с течение на годините се поотдалечи от болните, за да работи със здравите.
Както вече съм разказвал, преди да стана лекар, животът, за мое щастие, ме поведе по множество различни пътища. Бил съм уличен продавач на чорапи, клоун, застрахователен агент, отговорник на склад, таксиметров шофьор, книжар, санитар и лекар в спешно отделение – и се гордея с всяко от тези поприща. Аз съм квартален лекар, превърнал се в психиатър. Аз съм психотерапевт, който в един момент се оказа лектор, събеседник в радиопредавания и телевизионен водещ. Аз съм преподавател, който стана автор на двайсетина книги за размисъл, преведени на над 25 езика в цял свят.
Сигурен съм, че всеки, който чете тази кратка история на личния ми път, може да си представи колко бях изненадан и поласкан при първото ми посещение в България през юни 2010 г. Тогава получих цялата обич и топлота на един народ, който дотогава (като изключим музиката му) ми бе почти напълно непознат. Той ме посрещна така, както никога никъде не са ме посрещали.
Помня срещите с хората, с читателите ми, с колегите ми и най-голямата чест – плакета, който президентът на България ми връчи в собствения си кабинет. Споменът за този миг все още кара кожата ми да настръхва.
При завръщането ми в Испания бе публикуван репортаж за посещението ми в България, който, както очаквах, съдържаше неизменния въпрос:
– Господин Букай, на какво се дължат феноменалните продажби на книгите ви и успехът им в цял свят?
Реших поне веднъж да бъда брутално откровен. Усмихнах се любезно и дадох най-искрения, макар и не най-подходящ за медиите отговор.
– Аз съм късметлия – казах, – невероятен късметлия…
Докато репортерът записваше тези думи, си представях как се опитва да реши дали отговорът ми е израз на излишна скромност, опит за измъкване или чиста глупост. След кратък размисъл реших, че е по малко и от трите, но въпреки това бях убеден в неговата истинност. Няма спор, че съм страшен късметлия.
А България – тази страна, която толкова обичам и ми липсва, земята на така скъпи на сърцето ми приятели, даваща ми усещането за „завръщане“, познато на човек единствено когато пътува „отново“ до място, което по някакъв начин е направил свое… България, обичната ми България, е неоспоримото доказателство за този късмет.
                                                                                                                   Хорхе Букай

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.