Нощта на музеите и галериите мина, сега е ден, а приказките на кафе за изминалите бурни емоции в тъмата са не по-малко цветущи от самата нощ. Градът беше наситен с миризми, краски и вина от различни реколти. Хиляди хора с разнообразни професии и деца от различни мечти жужаха по улици и тротоари, поемаха поднесената им култура, та и участваха в нея.
Изобразително изкуство, танц, театър, музика, архитектура, съвременно изкуство- всичко се сливаше в градската среда и закрити пространства култури. Имаше и шантави работи. На едно голямо табло посетителите дописваха изречението „Преди да умра, искам да“, …бутна Сашо в езеро, …разбера логиката на жените, …съм с теб, …убия Никола и Джъстин Бийбър, … да ида при баба в Америка. 
Видяха се готовите проекти на архитектите от СБА на емблематичните стълби под тепетата – грандиозни и светещи, наситени със смисъл.
На един тротоар художник дърворезбар показваше на малки момиченца как да си направят издълбани маргаритки и през цялото време с хумор сгъстяваше обстановката в уютна атмосфера.
Танците се контролираха от Dssy Mssy. Тя смеси много стилове и звуци и бързо сгря хората с луди движения пред Artnewscafe.
Въпреки хладното време хората бяха хиляди, ненамръщени и искаха огънче от непознати, така сякаш са си крали гаджетата в осми клас и са най-близки приятели. 
