Румен Бояджиев: Светът не е чак толкова лошо място
ФСБ подчиниха природата. Надвисналата буря над Античния театър преди концерта на рок гигантите, пловдивските филхармоници и ансамбъл Тракия се оттегли и притихна, за да чуе магията FSB Simphony. Едрите капки дъжд за началото бяха като емоционална прелюдия към фантастичната вечер, с която музикантите откриха Есенния салон на изкуствата. Близо 4 хиляди се събраха край древната сцена, за да изживеят нещо красиво. А сливането на ФСБ, класическите музиканти, гласовете и гайдите на ансамбъл Тракия бе един завършен музикален шедьовър.
Това за нас е една мечта. Светът не е чак толкова лошо място, щом се сбъдват мечтите, каза големият Румен Бояджиев,
който пя не като 60-годишен мъж, а сякаш 20-годишен младеж, който се опитва да преобърне вселената с гласа си. Баща ми, проф. Боян Лечев, сигурно ме гледа някъде отгоре. И сигурно е щастлив и изненадан, че съм на една сцена с филхармония, погледна към небето Иван Лечев и погали нежно цигулката си. Константин Цеков безмълвно правеше това, което умее най-добре- музика. Зад клавира си или в прегръдка с акордеона си, той удобрително кимаше на всеки звук, който е аранжирал специално за Пловдив. Заедно с Румен Бояджиев-син, който бе някъде в сянката. Младите ФСБ-та на сцената пък дадоха да се разбере, че делото на татковците им ще бъде продължено подобаващо. Малкият син на Румен- 
Борислав Бояджиев на перкусиите, и синът на Цеков- Стефан на барабаните, свиреха като зверове. А за родителите им няма какво ново да се каже- категорично най-добрите музиканти на България.
Нещо, което става рядко, трае кратко и струва скъпо. Така Румен Бояджиев описа спектакъла снощи. Но остава вечно, допълни публиката. Която не пусна идолите си да напуснат сцената, дори след третия бис. А сливането с филхармонията не понася пълна импровизация. Така се наложи ФСБ да извадят за втори път за вечерта „Високо” и да стигнат звездите. Сълзи май проблеснаха в очите на Румен Бояджиев при вика на четири хилади гърла, готови да викат и пеят цяла нощ, само за още един акорд, една нота, един звук. Разделихме се с надежда, че пак ще се срещнем, но не след десет години, казаха зад сцената ФСБ. 
