ФСБ сбъднаха мечта на Античния

Култура

Румен Бояджиев: Светът не е чак толкова лошо място
Image title
ФСБ подчиниха природата. Надвисналата буря над Античния театър преди концерта на рок гигантите, пловдивските филхармоници и ансамбъл Тракия се оттегли и притихна, за да чуе магията FSB Simphony. Едрите капки дъжд за началото бяха като емоционална прелюдия към фантастичната вечер, с която музикантите откриха Есенния салон на изкуствата. Близо 4 хиляди се събраха край древната сцена, за да изживеят нещо красиво. А сливането на ФСБ, класическите музиканти, гласовете и гайдите на ансамбъл Тракия бе един завършен музикален шедьовър.
Това за нас е една мечта. Светът не е чак толкова лошо място, щом се сбъдват мечтите, каза големият Румен Бояджиев,Image title
който пя не като 60-годишен мъж, а сякаш 20-годишен младеж, който се опитва да преобърне вселената с гласа си. Баща ми, проф. Боян Лечев, сигурно ме гледа някъде отгоре. И сигурно е щастлив и изненадан, че съм на една сцена с филхармония, погледна към небето Иван Лечев и погали нежно цигулката си. Константин Цеков безмълвно правеше това, което умее най-добре- музика. Зад клавира си или в прегръдка с акордеона си, той удобрително кимаше на всеки звук, който е аранжирал специално за Пловдив. Заедно с Румен Бояджиев-син, който бе някъде в сянката. Младите ФСБ-та на сцената пък дадоха да се разбере, че делото на татковците им ще бъде продължено подобаващо. Малкият син на Румен- Image title
Борислав Бояджиев на перкусиите, и синът на Цеков- Стефан на барабаните, свиреха като зверове. А за родителите им няма какво ново да се каже- категорично най-добрите музиканти на България.
Нещо, което става рядко, трае кратко и струва скъпо. Така Румен Бояджиев описа спектакъла снощи. Но остава вечно, допълни публиката. Която не пусна идолите си да напуснат сцената, дори след третия бис. А сливането с филхармонията не понася пълна импровизация. Така се наложи ФСБ да извадят за втори път за вечерта „Високо” и да стигнат звездите. Сълзи май проблеснаха в очите на Румен Бояджиев при вика на четири хилади гърла, готови да викат и пеят цяла нощ, само за още един акорд, една нота, един звук. Разделихме се с надежда, че пак ще се срещнем, но не след десет години, казаха зад сцената ФСБ. Image title
Image title
Image title

 Image title
Image title
Image title
Image title
Image title

Image title
Image title

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.