Антон Дончев : Смисълът на живота е онзи червен тиган, който всеки ден ти се показва на хоризонта
Левчев пази още картина, подарена му от Златю Бояджиев
Ивелина Василева
Смисълът на живота е онзи червен тиган, който всеки ден ти се показва на хоризонта, мъдро напомни писателят Дончев, който заедно с друг велик творец на словото Любомир Левчев, дойдоха да раздадат автографи в книжарница „Хермес“ за юбилейния литературен фест ПЛОВДИВ ЧЕТЕ. Там беше и издателят Иван Гранитски, а събитието откри Стойо Вaртоломеев, основателят на „Хермес“.
С тази шеговита метафора за нажежения тиган, който прилича на слънце, Дончев държа да каже на хората, че тези проблеми, които си мислим за важни и твърди като земя, не са всъщност хич значими. А духовното, съзнанието, това, че отваряш очи всеки ден, е смисълът на живота. Но той започна да говори за душата малко, след като разказа за любовта си към жените и особено към девойките. Естествено не кои да е, а четящите млади красавици. Той показа шеговито радостта си, че 95 % от публиката са представителки на женския пол и колко щеше да е хубаво, ако и в казармата беше така. Друг изказ в неговата реч бе да предупреди, че ако някой чуе как хулят българина, че не чете, да не му вярваме. След това представи двете си книги „Време разделно“ и „Странният рицар на свещената книга“.
Любомир Левчев не бе предупреден за това, че ще изнася реч и след като стана от стола каза, че така изправен се чувства като ученик, който не си знае урока. На 77-годишния писател му бе трудно да стои прав, но през цялото време беше на крака пред шепата публика. Както неговият другар Дончев, така и Левчев разказа случки от миналото. Сподели колко много обича Пловдив. И как на 30-тата си годишнина е получил като подарък картина от самия Златю Бояджиев, която стои и до ден днешен на работната му масичка. Години по-късно по случай 77-годишнината си той издава книга „77 стихотворения“. Друга книга, която се обсъди разгорещено, бе „Панахида на мъртвото време“. За значението на заглавието влязоха в приятелски според Любо Левчев и Божана Апостолова. Накрая заключиха, че именно тази панахида, описана в книгата не е надгробен спомен, а извикване на спомените на „мъртвото“ старо време.
Накрая Антон Дончев и Любомир Левчев раздадоха автографи на първите страници на книгите си. Имаше и наградени хора от публиката чрез томбола.
