Алкохол и дух в новия брой на L’EUROPEO

Култура

Любен Дилов представя Спирт & Spirit сред винени изпарения

Корицата на новия алко брой
Корицата на новия алко брой
За алкохола и духа, духа и алкохола, се говори в новия брой на списание L’EUROPEO, който вече е на пазара. Главният редактор на култовото издание Любен Дилов-син ще представи „Спирт&Spirit“ сред винени изпарения в унисон със заглавието и темата на броя. Премиерата ще е в рамките на Винария 2011, в lounge зоната на издателство QM в палата 11 на Пловдивския панаир в петък от 13. 30 ч.
С новия си брой „Спирт & Spirit” списание L’EUROPEO пуска духа от бутилката и тръгва из безкрайните хмелни полета на въображението. Защо големите таланти се нуждаят от алкохол, за да се примирят със своята изключителност? И как опиянението води до прозрение? „Когато съм трезвен, не мога да понасям света, а когато съм пиян – светът не ме понася”, казва Франсис Скот Фицджералд. Дали Зелда полудява от любов към него или той се самоубива с пиене от любов към нея?
Кое е истинското име на духа от бутилката? Може би Серж Гензбург – магнетичният грозник, свенливият провокатор и поетичният гений. Неговият огледален образ на Изток е Владимир Висоцки. Руска душа, която няма дъно. 
Не само творците, но и властта често е на градус. Генът „Чърчил” е роден под вражески огън и кръстен в огнена вода, а самият Уинстън влиза в първата си война, въоръжен с 36 бутилки, пълни с вино, 18 със скоч и 6 с бренди. Франсоа Митеран яде птичките от басните на Лафонтен, удавени в арманяк. А Елцин – този демократ за Запада и природно бедствие за руснаците, управлява като пиян мужик, който държи историята за рогата. Уинстън Чърчил пред провинциалното си имение Чартуел
Уинстън Чърчил пред провинциалното си имение Чартуел

Какво е мястото на алкохола във формирането на Европейската цивилизация? Познаваме ли културата, наречена „Абсент”? И кога уискито се превръща в наркотик за българската „художествено-творческа интелигенция”?
В този брой на L’EUROPEO Димитри Иванов откровено се чуди дали ако в преводите си на Хемингуей бe уточнил под линия разликата между американското „голямо” и българското „голямо”, нямало да спаси от умопомрачение куп светли умове, подражаващи на задокеанските светли умове. Хемингуей в обичайна компания в дома си, 1 януари 1960 г.
Хемингуей в обичайна компания в дома си, 1 януари 1960 г.

„Алкохолът е упойката, без която е немислима операцията живот”, казва Бърнард Шоу. Чочо Попйорданов, който някога предозираше анестезията, днес се учи да понася страданието: „Тичаш, тичаш, тичаш. Около теб всички също се надбягват, дават ти хъс, адреналин. В един момент някъде адски силно те заболява. Защото някой орган или мускул е отказал, или защото твърде рязко си се отдалечил от себе си. Така си се засилил, така си преиграл в това, което правиш, че вече не си ти. Това е много силна болка – когато усетиш, че не си в собствената си кожа”.
И още –  разходка из писателски барове и историите на великите удавници, вкопчени в подадената сламка, за да пият от нея: Ърнест Хемингуей, Джанис Джоплин, Едит Пиаф, Симон Синьоре.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.