Жени Танкова разкрива тайните на Епископската базилика в Историческо общество
Археологът Жени Танкова ще гостува на Пловдивско историческо общество на 12 януари, четвъртък, от 19 ч. в уютната сцена на клуб "Петното на Роршах", на ръба на Капана. Археолог Жени Танкова е ръководител на разкопките на Епископската базилика на Филипопол. И тъй като няма случайни неща нашият гост археолог Жени Танкова прекарва първите 3 г. от своята дългогодишна кариера точно на Голямата базилика в началото на 80-те г. по време на първите разкопки под ръководството на Елена Кесякова.
Както често се случва подобни мащабни обекти се разработват десетилетия на приливи и отливи. Археолог Жени Танова ще ни разкаже за откритията на нейния екип през 2016 г. и за очакванията през 2017-та, когато проучванията ще бъдат финализирани. Модераторът Димитър Герганов и археолог Жени Танкова ще засегнат въпроси като: как Базиликата променя римската планировка на града, за красивите мозаечни пластове, християнския некропол, как е разрушен храмът и още много интересни неща…
Голямата базилика на Филипопол със своите размери 86,33 метра дължина и 38,50 м. ширина или обща площ от на 3 300 кв.м. е най-големият християнски храм строен въобще в нашите земи до новото време. За сравнение базиликата в Плиска макар и малко по-дълга е била на обща площ от 3 000 кв.м., а "Света София" в София на 940 кв.м. Голямата базилика на Филипопол е построена в началото на 5 век. Подобен род монументални градежи се строят десетилетия, затова с голяма степен на вероятност може да допуснем, че началото, а и краят на строежа се е случил по времето на император Теодосий II известен като набожен и образован владетел, управлявал цели 42 г. от 408 г. до 450 г. По негово време е построена наново и базиликата „Света София” в Константинопол като окончателния си вид добива век по-късно при Юстиниан. За населението на Филипопол тогава можем да съдим по едно по-ранно сведение на Амиан Марцелин свързано с опустошителните готски нашествия от 250 г., където се говори за 100 хил. жители убити и взети в плен от опожарения град. Ще мине повече от век преди градът да възстанови предишните си размери, а в някои отношения при монументалните строежи и да ги надвиши. На практика периодът от началото на 5 век до средата на 6 век съвпада с най-големия разцвет на стария Филипопол.
Вън от съмнение Филипопол е най-големият, най-красивият и богат град в Римска Тракия. Тук е мястото да цитираме древногръцкия писател Лукиан от 2 век: Виждате ли, две планини – най-големите и най-красивите от всички планини (по-голямата е Хемус, а срещу нея е Родопа), лежащото помежду им плодородно поле, което започва от самите им подножия, и издигащите се три прекрасни хълма, разположени изключително красиво, които съвсем не са безформени в грапавината си, а сякаш представляват множество крепости на лежащия под тях град. Защото вече се вижда и самият град. Кълна се в Зевс, най-големият и най-красивият от всички! Hаистина от далече блести красотата му. И една огромна река преминава покрай него, като го докосва съвсем от близо. Това е Хеброс, а градът е дело на прочутия Филип. Вече оставяме облаците и доближаваме земята, така че нека слезем наслуки!
Срещите на Пловдивско историческо общество са отворени за публика и всеки ще може да зададе своите въпроси. Организаторите са подготвили богат снимков материал.
