Мотивацията на новото поколение учени, пътят им към върхови професионални постижения и образът им в обществото са във фокуса на приключилия научноизследователски проект „Изследване на мотивацията на персонала за кариерно развитие в регионален клъстер за растениевъдство“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Базова организация по проекта е Центърът по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) в Пловдив.
„През януари 2023 г. дадохме старт на проекта. Продължителността на изследването бе 36 месеца,“ коментира ръководителят на проекта проф. д-р Весела Казашка. „Днес сме готови да представим резултатите и да отдадем заслуженото на учените, мениджърите и администраторите, които ежедневно развиват и поддържат научната дейност в страната.“
Екипът и партньорствата – основата на научния напредък
Амбициозният проект обедини усилията на десет млади и утвърдени учени от областите биология, аграрни науки, икономика и информационни технологии. За нуждите на разработката бе създаден регионален клъстер по растениевъдство, включващ партньори на ЦРСББ – научни организации и университети. Бяха сключени меморандуми за сътрудничество с Аграрния университет – Пловдив, Медицински университет – Пловдив, Института по растителни генетични ресурси – Садово, УНСС, Института по молекулярна биология към БАН и други научни организации.
Още в началото на проекта бе оборудвана и „Лаборатория на мениджъра“ в административната сграда на ЦРСББ. Тя функционира като пространство за работа с докторанти и чуждестранни учени, както и като хъб за циркулация на таланти.
„За да развиваме качествени фундаментални и приложни изследвания, трябва да познаваме факторите, които оформят мотивацията и лоялността на нашите екипи“, допълва проф. Казашка. „Смятаме, че резултатите от това изследване ще бъдат полезни и за други научни организации в страната.“
Какво показват резултатите от проучване на мотивацията сред изследователи и служители?
Емпиричното изследване, обхванало 201 респонденти от регионалния клъстер, бе проведено с помощта на стандартизиран инструмент, базиран на трифакторния модел на организационната ангажираност на Meyer и Allen.
То очертава ясна тенденция: афективната ангажираност е доминиращият фактор. Тя изразява силна вътрешна мотивация, отдаденост и високо ниво на професионална идентификация. Това е положителен сигнал за качеството на човешкия капитал в сектора, но същевременно разкрива и предизвикателства, произтичащи от по-слабо изразените други форми на ангажираност.
Нормативната ангажираност – усещането за морален дълг, колегиална принадлежност и социална отговорност към организацията – показва умерени стойности. Данните подсказват, че макар лоялността да присъства, тя не е водещият двигател за задържане и дългосрочна отдаденост.
Инструменталната ангажираност, свързана с преценката за потенциални загуби или разходи при напускане (вложено време, усилия, репутация), също регистрира умерени резултати, но с по-широки вариации в индивидуалните оценки. Това измерение показва, че задържането в организацията се основава в по-малка степен на рационални, прагматични съображения и в по-голяма степен на лична мотивация и идентификация.
Изводът е категоричен: нужни са целенасочени политики, които да свържат индивидуалната мотивация с институционалната подкрепа – ясно кариерно развитие, стабилност, адекватно въвеждане и задържане на млади изследователи.
Ангажираността трябва да се разглежда като резултат от институционална култура и ефективно управление, а не само като индивидуална психологическа характеристика.
Какво ценят научните мениджъри?
След анализа на нагласите на служителите екипът логично насочва внимание и към мениджърите в научните и висшите учебни заведения в Пловдив.
През април–май 2025 г. е проведено количествено проучване сред ръководители на катедри, декани, ректори и заместник-ректори от университети с програми по биология, аграрни науки, биотехнологии и медицинска биология. Извадката включва 53 респонденти.
Най-важните изводи:
- Професионалната експертиза е водещ критерий за подбор.
- Следват амбицията и стремежът към развитие и личните качества.
- Лоялността е ценена, но емоционалната привързаност има второстепенно значение.
- Подборът се ръководи от прагматични, измерими качества и очакван принос към институцията.
Най-високо оценяваните умения са:
- работа в екип
- творческо мислене
- критично мислене
Цифровите и комуникационните умения получават по-нисък приоритет, вероятно защото се приемат като базови, а не като отличителни.
На 11 – 12 декември е организиран научен семинар „Академични перспективи: Съвременни предизвикателства и мотивация за кариерно развитие“. Участници от семинара са изследователи и администрация от ЦРСББ, ПУ, ИЗК „Марица“. На семинара ще бъдат представени проекти на трите организации, които способстват кариерното развитие и мотивират изследователите за развитие. На семинара ще бъде представена и книжката „Жените в науката и изкуството. Свобода, талант и съзидание“.
Жените в науката – ролеви модели и вдъхновяващи истории
Проектът поставя акцент и върху ролята на жените в науката и иновациите – тема, развивана у нас повече от 15 години. Целта е да бъдат разпознати и представени успешни жени в науката и изкуството, чиито изследвания и иновации оказват трайно влияние.
Журналистката Ваня Драганова проведе серия от структурирани интервюта, за да очертае ролеви модели и харизматични личности, които могат да вдъхновят следващото поколение изследователи.
