Народна библиотека „Иван Вазов” ще се включи подобаващо в закриващия уикенд на Европейска столица на културата като покаже офорти на Рембранд от колекцията си. Изложбата показва техниката на офорта и графичното съвършенство на великия майстор Рембранд Херменс ван Рейн и ще може да бъде видяна на 11 и 12 януари.
Едно от най-ценните издания, притежавани от Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, е тритомникът, включващ всичките 351 офорта на Рембранд. Съставител на офортите и автор на монография за живота и творчеството на великия майстор е професорът от École de France и забележителен познавач на Рембранд Charles Blanc, член на Académie des sciences и на Académie des Beaux-Arts. Офортите и монографията излизат в чест на 230-годишнината от смъртта на Рембранд. За гравюрите са създадени не малък брой каталози, където всеки от отпечатъците е много грижливо описан. По-известни са: Каталогът от 1859 г. (в два тома), Каталогът от 1873 г. (също в два тома). Тритомникът „Офортите на Рембранд“ от 1880 г. е издаден в тираж само 500 броя в Париж от издателство Quantin, под ръководството на Firmin Delangle.
Притежаваният от НБИВ екземпляр носи № 351 и е единствен не само в България, но и на Балканите. Закупен е на 13 март 1883 г. от книжарница Brockhaus, Лайпциг, за 338 златни лева по искане на тогавашния директор на библиотеката Илия Йовчев.
Първият том е теоретично изследване на творчеството на художника и описание на офортите, вариантите и обстоятелствата около тяхното създаване, а вторият и третият включват самите офорти. Много уважавани и изключително богати библиотеки в света не притежават изданието или съхраняват само част от него.
Сред специалистите се срещат различни мнения по отношение на хартията на изданието: според едни, офортите са отпечатани на холандска линеарна хартия с водни знаци, според други – на японска, според трети – на специален вид оризова хартия. Но безспорно е едно – офортите са отпечатани на висококачествена, луксозна хартия, годна да поеме и отрази великолепно Рембрандовите шедьоври.
ОФОРТЪТ (фр. eau-fort, немски – radierung, англ. – etching) е вид печатна графика. При него изображението първо се разяжда върху метална плоча и след това се отпечатва върху хартия. Рембранд, който е създал около триста офорта, е предпочитал да използва тънки медни плочи.
Гравираната плоча, покрита с плътно прилепнал лист хартия, се прекарва през ръчна офортна преса. Тя притиска хартията към вдлъбнатите линии, така че да поемат мастилото и тогава изображението се появява върху листа обърнато огледално.
Този отпечатък се нарича първо състояние. Ако се налагат промени в плочата, например добавяне на линии, следващият отпечатък се нарича второ състояние и т.н. Повечето от офортите на Рембранд имат повече от едно състояния.
При това той често е правел промените не с помощта на киселина, а с твърда игла направо върху плочата. Тази техника, т.нар. суха игла, дава много тъмни, кадифени линии, благодарение на барбите – неправилни частички метал, оставени при работата върху метала от инструмента, който се използва при гравюрата на метал.
Рембранд също е използвал този инструмент, т.нар. бюрен. Бюренът има V-образен край, с който могат да се изрязват остри линии върху метала. Съчетавайки двете техники, Рембранд е постигнал изключително многообразие от ефекти и градации.
