Учителки бранят носителя на европейската награда за литература, чешит му вика „алкохолик“ в Петното
Маниак саботира премиерата на новия роман на Калин Терзийски – „Лудост“, на представянето му в клуб „Петното“ снощи. Играта на нерви продължи близо час и половина. Сякаш бе спектакъл, който да се вързва с името на книгата. Приликата с лица, събития и диагнози от романа обаче бе случайна. Докато авторът обясняваше какви са мотивите за написването на романа, фенът му, който представи себе си като луд, не спря да го прекъсва с „уместни“ реплики и даже извика: „Алкохолик, къв си ти бе“. В първите няколко минути Терзийски остави да минат покрай него обидните обръщения, но след като нахалникът упорито продължаваше атаките си, авторът спря и съвсем кротко каза: „Ето за такива хора става дума в романа“. Провокаторът обаче не спря до тук и ако Терзийски се опитваше да обясни на публиката кои са най-актуалните лекарства за лечение на шизофрения, дами от предните редици не издържаха и тръгнаха почти на бой с мъжагата. „На половината на килограмите ти съм. Трети курс студентка по психология съм, но чак такъв случай като твоя не съм срещала. Хайде, махай се“, провикна се младо момиче. Нахалникът излезе, но след минути пак се върна и започна отначало с ударното „Пропаднал алкохолик”, отправено към автора. Този път литераторка, която е сред редовните посетители на поредицата „Spirt & spirit“, прекъсна автора, за да обясни на провокатора, че е време да си ходи. Той обаче се почеса, потърси с ръка хаповете в джоба си и щом не ги намери продължи. Заговори се дори за викане на охраната. Непукистът изобщо не се трогна и продължи да напада писателят на висок глас.
„Написах книгата за тези, които искат да крещят, да заявят присъствието си по неприличен начин. Не описвам лудостта като заболяване, а това е по-скоро любовен роман. Взимам за герой себе си отпреди 10 години и създадох от спомените прозрачна материя, каквато е романът. Калин Терзийски от онова време живее като млад лекар, начинаещ поет и писател, но усеща, че животът му се изплъзва между пръстите, но под тях няма влага от смисъл“, обясни авторът. Той е категоричен, че себеиронията е най-важното качество и че една книга и един живот трябва да завършват оптимистично.
