Черна Африка оживя в изложба в „Мохито“
Живеят в кипричени къщи, мързи ги да работят, но са щастливи, казва организаторът на експозицията Камен Вуцов
Екзотични животни от саваната, снежен Килиманджаро, масайски къщи и лазурният бряг на Индийския океан оживяха снощи в изложбата „Цветната страна на черна Африка“, която се откри в клуб „Мохито“. Инициатор на експозицията е инженерът Камен Вуцов, който в продължение на две години работил в Танзания, нает да изгражда джиесем мрежа на „Моторола“. На път за вкъщи, той купил около 50-на платна на тамошни художници, някои от които показа пред пловдивската публика.
„Част от всичко това, което ме грабна, остави ме без дъх и все още ми навява спомени за изминали приключения и преживявания, са картините на местните творци. Изпълнени са с ярки цветове, стилизирани фигури, екзотични животни от саваната“, казва Камен. Особено впечатляващ е стилът тингатинга, при който хората и животните са нарисувани в причудливи форми, близки до наивизма.
Стилът се е развил през втората половина на ХХ век и носи името на основателя си Едуард Саид Тингатинга.
Камен Вуцов разказва за Танзания Картините традиционно се рисували върху масонит, като се използвали няколко слоя велосипедна боя, която им придавала наситеност и блясък. И тъй като 80 на сто от населението живеело в мизерия в кирпичени къщи, никой не си купувал изкуство, затова майсторите разчитали основно на туристите.
Камен прекарал в Аруша две години, като първоначално бил изумен от беднотията, докато не разбрал, че това е въпрос на личен избор. Хората живеели ден за ден, изкарвали колкото да се прехранят и ако в многолюдната фамилия работел един човек, това се оказвало достатъчно. Уличен търговец заработвал много добре от продажба на прахосмукачки по домовете и само за три дни спечелил 50 долара. Когато от фирмата го потърсили, за да го снабдят с още стока, той заявил, че с тези пари ще изкара цял месец и после щял пак да му мисли. Макар че едва свързвали двата края, почти всеки танзаниец се обзавел с джиесем. В някои от по-затънтените села имало само едно място, където се зареждали телефоните и често се заформяли опашки.